Спринтиращият леопард е като „автомобил със задна предавка“, обявиха японски учени, изследвали мускулните влакна на животното, известно с ускоряването си до рекордна бързина. Сравнявайки мускулите на леопарда с тези на домашната котка или куче, екипът е установил специалната изтласкваща мощ на задните му крайници, предаде Би Би Си. Изследването е първото на мускулните влакна на леопарда в цялото му тяло. Според проф. Наоми Вада от Университета „Ямагучи“ в Япония различният тип мускулни влакна е подходящ за различни дейности. При всички изследвани животни така наречените влакна Тип 1 произвеждат малка мощ, но са издържливи на умора, което ги прави подходящи за бавен ход. Влакна Тип IIа са за бързо ходене и бавно тичане, докато „бързите“ влакна от Тип IIх създават голяма мощ, но слаба издържливост и са за галопиране. Предните крайници на леопарда разполагат с повече влакна от Типа I от трите вида животни, докато задните крайници са с много влакна Тип IIx и според Д-р Вада функционалната разлика между предните и задните крайници е най-забележима при леопарда. Според резултатите мощта идва от задните крайници, подобно на кола със задна предавка. Само че повечето автомобили с подобна предавка не могат да постигнат ускорението на леопарда – от 0 до 60 мили в час за по-малко от 3 секунди. Предишни проучвания показаха, че 7-метровият скок на леопарда е ключов за тази способност, макар че спринтиращото животно прекарва по-малко от половината от времето във въздуха. За да постигне максимален ефект, то изпъва и свива гръбнака си и екипът на проф. Вада откри влакната, които са в основата на тази техника – бързите влакна са в голям процент в задницата и средната част на тялото му, тоест може да изпълни бързо и силно разпъване на гръбнака.