На Земята соларната енергия все още не е широкоразпространена заради високите цени и ниската ефикасност на соларните панели, но първите тестове на соларни сателити дават надежда, че този вид зелена енергия има бъдеще. Учените от университета „Стратклайд“ вече са тествали подобна технология в Космоса – първата стъпка към изграждането на соларни панели, които да събират енергия и да я изпращат обратно на Земята с помощта на микровълни или лазери, съобщи „Дейли мейл“. Целта е да се разположат „рояк“ от сателити, които един ден биха могли да захранват цели градове. В началото миниатюрните сателити няма да могат да заменят електропреносните мрежи. Те обаче ще представляват алтернативен източник на електроенергия за райони, засегнати от бедствия, или отдалечени места. Това ще се случва с помощта на „приемник“ на Земята, който ще превръща микровълните или лазерните лъчи в използваема енергия. Идеята за разполагане на соларни панели в Космоса се обсъжда отдавна, но сега новото изследване доказва, че идеята е осъществима поне в ограничен мащаб.
Д-р Масимилиано Василе от университета „Стратклайд“ смята, че Космосът предлага отлични възможности за събиране на слънчева енергия независимо от метеорологичните условия. „В райони като Сахара, където има такива възможности, транспортирането на енергията до местата, където може да се използва, е много трудно. Това може да бъде преодоляно със слънчевите панели, разположени в Космоса. Те ще са надежден и непрекъснат източник на енергия, която може да бъде транспортирана безпроблемно до труднодостъпни места“, обясни д-р Василе.
Миналия месец учените изстреляха с ракета носител „космическа мрежа“, върху която могат да бъдат разположени по-тежки структури. Следващият етап от експеримента ще тества възможността да се изпрати ултралека клетъчна структура, която да променя формата си, след като бъде разположена в Космоса. Тя е изградена от клетки, които се надуват сами в условията на вакуум и могат да променят обема си с помощта на нанопомпи. Въпросната структура би могла да се използва за изграждане на по-големи космически системи от сглобяването на отделни по-малки части.