Обикновените вируси понякога атакуват раковите клетки, смятат изследователите, които от десетилетия се опитват да използват този феномен за лечение на рака, предаде “Ню Йорк таймс”.
След множество провали учените се приближават до успеха с вируси, създадени, за да убиват рака. “Това е много вълнуващо”, заяви д-р Робърт Мартуса, главен неврохирург в Масачузетската обща болница и професор по неврохирургия в Харвард. “Мисля, че ще проработи на някои тумори, с някои вируси.”
Изпитанията, които вече се провеждат, са в напреднал стадий. Клетките на рака могат да се размножават с голяма скорост, но не могат да се борят с инфекциите толкова бързо, колкото здравите. Затова учените търсят начини да създадат вируси, които са прекалено слаби, за да наранят здравите клетки, но достатъчно силни, за да унищожат туморните. Проблемите, които е трябвало да решат, са били многобройни и са отнели дълго време. Първите опити са започнали през 1904 г., когато изследователите са открили, че жени с рак на шийката на матката временно се възстановяват, когато бъдат ваксинирани против бяс. Към средата на века лекарите са заразявали с живи вируси онкоболните, но опитите са били неуспешни. Ракът или се е завръщал, или самите инжекции са предизвиквали смъртоносни за пациента инфекции, поради което експериментите са изоставени за дълго време.
През 1991 г. д-р Мартуса е решил да използва вируса на херпес (HSV-1), за да се бори с рака. Геномът на HSV-1 е относително голям и може да приеме голям брой мутации и промени. Д-р Мартуса е отслабил вируса, като е премахнал някои от гените му. Модифицираният вирус е бил инжектиран на мишки с рак на мозъка и е довел до ремисия. Повечето от тях обаче са загинали от енцефалит. През 1990 г. Бернард Ройзман от Университета на Чикаго е открил “ключов ген” във вируса на херпеса. Когато той се премахне, вирусът вече не може да преодолява защитите на здравите клетки. Модифицираният вирус е бил толкова отслабен, че само е забавял растежа на туморите. Но през 1996 г. д-р Йън Мор от Университета на Ню Йорк е открил начин да промени още вируса на Ройзман. Като го излагал на ракови клетки, той постигнал появата на нов вирусен мутант със способността да се репликира в тези клетки. След това Мор и асистентът му Мат Мълви са открили начин техният вирус да избегне имунната система, което го е направило още по-ефективен срещу рака. За разлика от химиотерапията, чийто ефект намалява с времето, онколитичните вируси се размножават в тялото и стават по-силни, докато инфекцията се установява. Освен че нападат раковите клетки, някои от тях водят и до реакции на имунната система, които са насочени срещу туморите.
Днес се изпробват няколко потенциални вируса за борба с рака, включително два в изпитания от трета фаза. Според изследователите страничните ефекти от вирусите, които помагат за борбата с меланома и рака на черния дроб, са подобни на тези при грип и са минимални в сравнение с химиотерапията. Те вероятно ще се използват в комбинация с други терапии, макар че прогресът вероятно ще бъде постепенен. Сега едно от най-големите предизвикателства ще бъде да се убедят хората, че новото лечение “не е научна фантастика”.