Апаратът на НАСА „Касини“, който изследва Сатурн, засече кислород в атмосферата на Диона – един от 60-те спътници на опасаната от пръстени планета, съобщи Space.com.
На ледената луна обаче едва ли ще е възможно да се диша – атмосферата на Диона е 5 трилиона пъти по-малко плътна от въздуха на Земята. На Диона има само един кислороден йон на всеки 11 кубични сантиметра пространство – толкова е плътността на земната атмосфера на 480 км над повърхността – и все пак това е достатъчно, за да може да се твърди, че ледената луна има атмосфера.
Откритието показва, че молекулярният кислород е често срещан в сатурновата система, след като такъв беше открит и в пръстените на планетата и на друг неин спътник – Рея, както и че отделянето му не е задължително свързано с наличието на живот. Най-вероятният източник на кислородните молекули са радиоактивните частици от Слънцето или други източници, които се разбиват в ледената повърхност на Диона. При подобна бомбардировка кислородът може да се отдели от водните молекули в газообразна форма.
Диона е една от малките луни на Сатурн – диаметърът й е 1123 км. Тя обикаля планетата за 2,7 дни и е отдалечена от нея на около 377 400 км – приблизително разстоянието между Земята и Луната. Диона е открита през 1684 г. от италианския астроном Джовани Касини, на когото е кръстена сондата, засякла кислорода на сатурновата луна.

---

Магнитното поле на Марс изчезнало след сблъсък с астероид?

---

Преди 4 млрд. години Марс е имал магнитно поле – точно като Земята – но нещо го е изключило, оставяйки Червената планета изцяло изложена на смъртоносното слънчево излъчване. Учените смятат, че са намерили виновника – чудовищен сблъсък с астероид, оставил кратер, дълбок, колкото е висок връх Еверест. Този и още четири астероида с диаметър близо 2500 км имали катастрофален ефект върху горещите скали на и под повърхността на Марс и това е изключило магнитното поле на планетата завинаги. Сблъсъците с астероидите са станали преди 4,1-4,2 млрд. години – точно по времето, когато е изчезнало магнитното поле на Марс. Компютърни модели показват, че един такъв астероид може да предизвика унищожителни „вълни“, от които планетата може да се възстанови едва след 100 млн. години. Нови удари обаче са последвали много по-рано – след едва 25 млн. години, което е довело до необратими промени на Червената планета.