Способността ни да се радваме на свободното си време е толкова важна за живота ни, колкото любовта, здравето, приятелството и семейството, съобщи електронното издание Ай Еф Ти. Това твърдят психологът Питър Уиш от Сарасота, Флорида, и професор Хауърд Тинсли от Университета в Южен Илинойс. Свободното време ни предлага промяна на темпото, релаксация, зареждане с енергия, подобряване на социалните контакти, възможности за обучение, прекрасни спомени и по-голяма перспектива. Ако се научим да ценим свободното си време, можем да бъдем по-продуктивни и по-доволни от нашата работа.
Професор Тинсли представи четирите основни разлики между свободното време и работата. Свободата да избираме какво да правим играе важна роля. Когато правим нещо от задължение или заради полза, това се превръща в работа. Колкото по-свободно е избрана всяка наша дейност, толкова по-активно си почиваме и се разтоварваме чрез нея. Това, което прави от пенсионирането специален етап в живота, е възможността човек да разполага напълно с времето си, да си поставя цели и преди всичко да направи избор как да запълни времето си. Щастливи хора са онези, които работят онова, което харесват, или се опитват да си намерят такава работа.
Свободното време изисква оптимална степен на новост. Дейностите, които избираме, не бива да са твърде рутинни, нито пък съвсем непознати. Когато опитваме нещо ново, то трябва да е в рамките на нашата зона на комфорт, тоест да е съобразено с нашата индивидуална адаптивност и воля за промяна. Ако насилим природата си, промяната ще има обратен ефект. Въпреки това трябва да се знае, че скуката е по-страшна от това да сме твърде заети.
Развлеченията са самоцелни. Процесът на правене на нещо е по-важен от резултата. Ако някой се занимава с производство на керамика, за да я продава на битпазара, макар че ангажира свободното си време с нещо приятно, това е работа. Докато правим нещо, не бива да мислим какъв резултат ще постигнем или каква полза ще извлечем.
Свободното време е ангажимент. То не е нещо, което правим, за да убием времето. Това е нещо, което планираме и оценяваме рисковете, затова е специално и ценно.
Работата на непълно работно време или доброволният труд са полезна смес от работа, забавление и кауза. Това е начин да се направи добър преход.