Двама американци и един австралиец получават тазгодишната Нобелова награда за физика, обяви вчера Кралската шведска академия на науките.
Сол Пърлмътър от Националната лаборатория "Лорънс Бъркли" в Калифорния ще получи половината от наградата в размер на 1,5 млн. долара, а другата половина ще си поделят Брайън Шмит от Австралийския национален университет и Адам Рийс от университета “Джон Хопкинс” в Балтимор, Мериленд. Тримата учени бяха отличени заради „откритието на ускоряващото се разширяване на Вселената с помощта на наблюдения на далечни свръхнови“, обяви Нобеловият комитет.
Откритието, че Вселената се разширява с все по-голяма скорост, е изненадващо дори и за тримата лауреати. През 1998 г. космологията е разтърсена из основи, след като два изследователски екипа представят своите открития. Оглавяван от Сол Пърлмътър, един от екипите започва работа през 1988 г. Брайън Шмит води другия екип, започнал работа през 1994 г., в който Адам Рийс изиграва ключова роля. Учените започват надпревара в картографирането на Вселената, като локализират най-отдалечените свръхнови. По-усъвършенстваните телескопи на Земята и в Космоса, както и по-мощните компютри и новите дигитални сензори откриват възможността през 90-те години да се добавят нови парчета към космологичния пъзел. Те използвали свръхнови от вида Ia за своите цели.
Тези свръхнови представляват експлозии на стари компактни звезди, които са тежки колкото Слънцето, но са малки колкото Земята. Само една такава свръхнова може да отдели такова количество светлина, колкото цяла галактика. Двата екипа открили над 50 отдалечени свръхнови, чиято светлина била по-слаба от очакваното, което било знак, че разширяването на Вселената се ускорява.
От повече от век се знае, че Вселената се разширява след Големия взрив преди 14 млрд. години. Откритието, че това разширяване се ускорява обаче, е изумително. Ако процесът продължи, Вселената в крайна сметка ще замръзне.
Смята се, че това ускоряване се активира от тъмната енергия, но самата тъмна енергия остава мистерия. Онова, което е известно, е, че тя представлява около три четвърти от Вселената.
Миналата година Нобеловата награда за физика беше присъдена на учените от Университета в Манчестър Андре Гейм и Константин Новоселов за техните новаторски експерименти с двуизмерния материал графен. През август група британски учени под ръководството на Гейм и Новоселов откриха начин за използване на графена, който може да увеличи скоростта на трансфера на данни десетки или дори стотици пъти.
Нобеловата награда за физика се присъжда от 1901 г. Оттогава са връчени 104 отличия в тази област на 188 души, от които само две са жени – Мари Кюри през 1903 г. и Мария Гьоперт-Майер през 1963 г.