Учени от Оксфорд, открили най-старите земни вкаменелости в Австралия, твърдят, че те представляват убедително доказателство, че клетки и бактерии са били способни да оцелеят в свят без кислород преди 3,4 млрд. години, предаде Ройтерс.
Откритията показват, че ранният живот е бил базиран на сяра вместо на кислород, и поддържат идеята, че подобни форми на живот могат да съществуват на други планети, където нивата на кислород са ниски или той изобщо отсъства.
Миниатюрните вкаменелости, които според учените са много добре запазени и представляват подобни на клетки структури, са били открити в отдалечена част на Западна Австралия. Те са били запазени между кварцови частици в едни от най-старите седиментни скали, известни досега. След като анализирали вкаменелостите, учените добили представа за Земята по онова време. Тогава нашата планета е била горещо и мрачно място, с постоянна заплаха от вулканични изригвания и метеоритни сблъсъци. Небето е било облачно и сиво, като така горещината се е задържала – въпреки че слънцето е било по-слабо, отколкото е днес, температурата на океаните е била около 40-50 градуса по Целзий. Най-същественото обаче е, че в атмосферата е имало много малко кислород поради липсата на растения и водорасли. Бактериите обаче са се чувствали прекрасно в подобни условия и според учените те са благоприятствали изключително много възникването на живота.