Нашата планета вероятно е имала две луни – тази, която виждаме нощем, и още една по-малка, съобщи Би Би Си.
Двата спътника на Земята обаче са се сблъскали и от натрупаните отломки на по-малкия са се образували планините на далечната страна на Луната. От топографска гледна точка двете страни на Луната – тази, която виждаме, и тази, която винаги е скрита, са много различни. Близката страна на земния спътник е сравнително равна, а на далечната има високи над 3000 метра планински възвишения. Учените предлагаха различни теории, с които да обяснят тази липса на симетрия. Една от хипотезите е, че гравитационните сили са изкривили лунната кора. Според новата теория на учените от Калифорнийския университет в Санта Круз, сблъсъкът на Луната с друг, по-малък земен спътник, може да обясни тази аномалия. Много астрономи смятат, че космически обект с размерите на Марс се е сблъскал със Земята в ранните дни на Слънчевата система – преди около четири милиарда години – и от отломките с помощта на гравитацията се е образувала Луната. Втората луна вероятно също се е образувала от този инцидент и е останала в орбита в продължение на десетки милиони години. Двете луни са се сблъскали със сравнително ниска скорост – по-малко от три километра в секунда. Такива „бавни“ сблъсъци не водят до образуването на кратери или до прекомерно топене. Вместо това отломките от по-малката луна просто са се натрупали върху далечното полукълбо на Луната и са образували нов, по-дебел пласт от твърда кора. В момента на срещата по-голямата луна вероятно е имала океан от магма под тънката кора на повърхността. Учените смятат, че сблъсъкът е довел до натрупване на маса на лунната повърхност и е довел до преразпределяне на намиращата се под повърхността магма – идея, подкрепена от наблюденията на космическия апарат „Лунар Проспектър“ на НАСА.
Учените се надяват, че данните от двете лунни мисии на американската космическа агенция ще докажат или опровергаят тяхната теория в рамките на следващата година. Те ще сравнят своите модели с детайлната вътрешна структура на Луната, която ще получат от космическия апарат „Лунар Риконъсънс Орбитър“ на НАСА. Освен това следващата година астрономите ще имат на разположение и гравитационната карта с висока резолюция, която ще бъде съставена в рамките на програмата GRAIL. Тя има за цел да изследва гравитационното поле и вътрешната структура на Луната.