Американски учен създаде формула, с която да изчисли стойността на планетата Земя. Според неговите изчисления Зелената планета струва почти 5000 трилиона долара, съобщи „Дейли мейл“.
Астрофизикът Грег Лафлин стигнал до тази сума, след като включил във формулата си възрастта, размера, температурата, масата и други важни данни, след което направил извода, че нашата планета е най-скъпа от всички останали, включени в изследването. Така Марс бил оценен на малко над 16 000 долара, а Венера – на жълти стотинки. Повечето от планетите изобщо не получили етикет с цена заради неприветливите условия, които предлагат. Проф. Лафлин от Калифорнийския университет в Санта Круз измислил уравнението, което използвал, за да оцени откритията, направени от телескопа „Кеплер“ на НАСА, който струва 980 млн. долара. Космическият апарат бе изстрелян в орбита преди две години, а година по-късно Лафлин реши да слага цени на планетите, които „Кеплер“ открива. Откритата през септември екзопланета Gilese 581, за която учените съобщиха, че се доближава най-много до условията на нашата планета, според формулата на Лафлин струва едва 163 долара. Кандидат-планетата KOI 326.01, която бе сред общо 1235-те идентифицирани от „Кеплер“ миналия месец, бе оценена на много повече – 244 000 долара. KOI 326.01 е с подобни на Земята размери, а средната й температура е по-ниска от точката на кипене на водата. Професорът стигнал до извода, че планетите, оценени на 98 млн. долара и повече, са по-подходящи за изследване от онези, които са били оценени на по-малко.
„Винаги съм смятал концепцията за „подобна на Земята планета в обитаема зона“ за твърде неясна и затова исках да създам формула, с която да се изчисли реалната стойност на всяка планета и колко внимание заслужава тя“, обясни Лафлин. Според него колкото по-стара е звездата, около която обикаля планетата, толкова е по-ценна за тях, защото е имала шанс да се развие напълно. След това се взима предвид масата и ако тя е близка до тази на Земята, се смята, че е подходяща за поддържането на живот. Лафлин взима предвид в изчисленията си и колко енергия произвежда звездата и дали температурата на планетата е подходяща за поддържането на живот.

---

Метеорити донесли азота на нашата планета

---

Метеорит, открит в Антарктика през 1995 г., може да придаде тежест на аргумента, че животът на Земята е възможно да е започнал в Космоса и след това да е донесен на нашата планета, съобщи Би Би Си. Химичният анализ показва, че метеоритът е богат на амоняк. Той съдържа елемента азот, който се среща в протеините и ДНК – основата на живота, който познаваме. Учените смятат, че подобни метеорити може да са бомбардирали ранната Земя, доставяйки й липсващите съставки на живота.
Метеоритът „Мърчисън“, който се разби в Австралия през 1969 г., се оказа богат на органични компоненти. Според учените обаче въглеводородните молекули, открити на „Мърчисън“, са твърде сложни и твърде произволни, за да са могли да изиграят роля в зараждането на живота на Земята. Според теорията, че животът е дошъл от комета или астероид обаче, формиращата се Земя не е разполагала с пълния арсенал от прости молекули, необходими за процесите, довели до възникването на примитивния живот. Смята се, че Астероидният пояс, разположен между Марс и Юпитер, далеч от горещината и налягането от формиращите се планети, е бил по-подходящо място за такива процеси. Учените предполагат, че амонякът не е бил в изобилие на ранната Земя, поради което той би могъл да е донесен от Космоса.