След като се възстановим от настинка или друга инфекция, имунната ни система е инструктирана да реагира бързо, ако организмът ни бъде подложен на подобна атака отново. Белите кръвни телца, наречени т-клетки на имунната памет, помнят вируса или бактерията, и патрулират из организма, за да търсят подобни натрапници. Ваксините действат на същия принцип – безвредни фрагменти от вирус или бактерия провокират имунната система да произведе т-клетки, които след това да могат да атакуват истинския вирус или бактерия. С времето обаче този специфичен имунитет изчезва, тъй като не всички т-клетки оцеляват достатъчно дълго, за да формират дълготраен имунитет.
Биолози от Масачузетския технологичен институт демонстрираха условията, които благоприятстват развитието на т-клетки на паметта, които живеят по-дълго, за разлика от по-краткотрайните т-клетки, които могат да реагират бързо, но не оцеляват достатъчно дълго след първоначалната инфекция, съобщи уебсайтът на университета. Това откритие може да помогне за изработването на ваксини, които да създадат по-дълготрайна имунна памет.
Биолозите изследвали лабораторни животни, заразени с грип, който, както и при хората, стимулира т-клетките, чиято задача е да унищожават заразените клетки. Всяка т-клетка е програмирана да разпознава различни чужди протеини (наричани и антигени), идентифицирани по повърхността на заразените клетки. Когато т-клетката се свърже с антигена, тя се активира и започва бързо да се дели, създавайки армия от клетки, които идентифицират и унищожават нашественика. След като инфекцията е отстранена, повечето от активираните т-клетки умират, но някои от тях продължават да следят за евентуална нова вирусна атака. Тези краткотрайни т-клетки на имунната памет оцеляват само седмици или месеци след първоначалната инфекция, те могат да се делят ограничен брой пъти, след което умират. По време на инфекцията обаче се развиват и дълготрайни т-клетки, които са програмирани по различен начин и могат да оцелеят в продължение на десетилетия. Ваксинираните срещу едра шарка например имат т-клетки срещу вируса до 70-години след това.
До момента обаче не беше ясно как се формира този различен тип клетки. При изследването си учените установили ролята на три фактора – разположението на т-клетките, количеството на антигените и продължителността на излагането на антигени. Вече беше известно, че контактите на т-клетките с голям брой вируси провокира развитието на краткотрайни т-клетки на паметта. Сега учените са установили, че големият брой антигени потиска развитието на дълготрайни т-клетки. Изследването показва, че те се развиват при контакт с малък брой антигени за кратък период от време.
Когато се създават ваксини, целта обикновено е да се създаде стабилна популация от дълготрайни т-клетки на имунната памет. Това изследване показва, че най-подходящият начин за това е да се използва малко количество антигени, а ваксините, които изискват многократно инжектиране, да не се прилагат твърде често.