Учените от института „Крейг Вентър“ в Роквил, Мериленд, и Сан Диего, Калифорния, успяха да синтезират генома на митохондрия на мишка – органелът, който действа като енергоцентрала за растителните и животинските клетки, съобщи сп. „Нейчър“.
Тази технология дава на синтетичните биолози най-простия инструмент досега за създаването на генетични последователности, с помощта на които могат да бъдат разработени синтетични ваксини и лекарства или да се превръщат микробни клетки в алтернативни източници на енергия.
През май тази година учените от института „Крейг Вентър“ съобщиха, че са създали пълен синтетичен геном на бактерия и са „имплантирали“ в клетка. Последното изследване е базирано на подобна идея – построяването на геном с помощта на по-малки сегменти.
Учените използвали няколко „снопа“ от по осем къси едноверижни ДНК отрязъка, съдържащи по 60 нуклеотида, като ги оставили в смес от ензими и реагенти за час на 50 градуса по Целзий, и получили 75 двуверижни отрязъка. След това те ги имплантирали в бактерия от вида Escherichia coli и разработили автоматизиран процес за секвенирането на получените клонинги. Учените използвали избрани копия, които съединили в по-големи сегменти, за да получат крайния продукт.
Технологията представлява по-ефикасен начин за създаване на сравнително големи части от ДНК, в които липсват „грешки“, подчертават учените. Те са започнали с генома на митохондрията, тъй като дефектите в техните последователности са в основата на много заболявания, за които все още няма лечение.