Големият адронен колайдер най-после успя да надникне в онова, което може би е била горещата, гъста материя, изпълвала Вселената в първите й наносекунди, съобщи „Ню сайънтист“.
Физиците, провеждащи експериментите в най-големия ускорител на елементарни частици в света, наблюдаваха феномен в протонните взаимодействия, който може да промени начина, по който се възприема Стандартният модел във физиката на елементарните частици. Резултатите от експеримента били наблюдавани от изследователите в Компактния мюонен соленоид, част от Големия адронен колайдер на Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН. Кварките, които обикновено са групирани по двойки или тройки с помощта на глуоните, вероятно са можели да се откъснат от тях в първите моменти след Големия взрив, когато Вселената е била изключително гореща, и са съществували под формата на потоци от свободни кварки и глуони. Теорията за съществуването на тази кварк-глуонна плазма бе потвърдена и по-рано след сблъсъци на йони, които са много по-тежки от протоните, които се сблъскват в Големия адронен колайдер. Сега подобен сигнал бе уловен и от Компактния мюонен соленоид.
Учените обаче все още не са сигурни дали това действително е кварк-глуонна плазма. “Надяваме се до няколко месеца да успеем да разберем какво наистина се случва“, каза говорителят на Компактния мюонен соленоид Гидо Тонели.
Експериментите в Компактния мюонен соленоид разкриват, че някои от двойките частици, които се отдалечават една от друга със скорост, близка до тази на светлината, остават ориентирани под същия ъгъл, както и когато са свързани. „Това е феномен, който не е предвиден от теоретичните изчисления“, обяснява Владимир Гаврилов, който ръководи руската група физици, работещи над експериментите в Компактния мюонен соленоид. По думите му са представени няколко обяснения на този феномен. Според теорията на квантовата хромодинамика, която описва взаимодействието между кварки и глуони, силите между кварките не отслабват, когато те са разделени. Експериментът в Големия адронен колайдер може да докаже тази теория.
В проекта на ЦЕРН на стойност 5,6 млрд. долара участват над 2000 физици от стотици университети и лаборатории в 34 страни по света. 27-километровият колайдер, разположен на 100 метра под френско-швейцарската граница, дава възможност на учените да сблъскват елементарни частици със скорост, близка до тази на светлината.