Най-големият изследователски център за частици в Европа ЦЕРН (Европейски център за ядрени изследвания) обяви миналата седмица бюджетни ограничения, които ще го принудят да затвори ускорителите си за една година през 2012 г., съобщи Ройтерс.
От ЦЕРН съобщиха, че въпреки орязания бюджет, в който до 2015 г. ще влязат 102,6 млн. евро по-малко от предвиденото, експериментите в рамките на изследването на произхода на Космоса ще продължат по план. С една година ще се забавят обаче подобренията по Големия адронен ускорител, планирани за 2015 г. Това означава, че учените ще трябва да почакат до 2016 г., за да могат да събират по-бързо данните от проведените експерименти.
Ускорителите на частици са съоръжения, които задвижват лъчи от елементарни частици с висока скорост, припомня Ройтерс. Физиците използват ускорителите, за да предизвикват сблъсъци на частици с висока енергия, които им помагат да изследват свойствата на фундаменталните градивни частици на материята.
ЦЕРН ръководи мрежа от ускорители, включително и най-голямото подобно съоръжение в света – Големия адронен ускорител, открит преди две години. От центъра вече бяха обявили, че колайдерът няма да работи през 2012 г. по „чисто технически причини“. Сега обаче става ясно, че всички останали ускорители също ще прекратят работа през 2012 г., за да се даде възможност ресурсите да се съсредоточат в най-важното проучване.
“Целият ускорителен комплекс на ЦЕРН ще се присъедини към Големия адронен ускорител в едногодишното прекъсване на работата. Ръководството на ЦЕРН смята това за добър резултат за лабораторията, като се има предвид сегашната финансова среда“, се казва в изявление на ръководството на института.
Учените и техническите служители проведоха протест пред главната сграда на ЦЕРН на френско-швейцарската граница миналия месец срещу евентуални бъдещи бюджетни съкращения. Тогава бе представен бюджетът на ЦЕРН за 2011 г. в размер на 342 млн. евро, което е много по-малко в сравнение с предишни години. За 2009 г. бюджетът на ЦЕРН е бил 834 млн. евро. Намаленият правителствен принос идва на фона на стремежите на европейските правителства да ограничат несъществените разходи. Според учените обаче ограниченията на бюджета за научни изследвания ще доведе до спад в иновациите и създаването на нови работни места, което ще навреди на икономическото възстановяване в дългосрочен план.