„Вивека“ е компания за маркетингови комуникации, която осъществява ПР и рекламни кампании, управление на корпоративната репутация и събитиен мениджмънт за водещи компании като „Петрол холдинг” АД, Oracle – България, Colliers International, супермаркети „Пикадили”, Rehau – България и Stada Medic International. Кървавата кафеена схватка на „теоретиците” срещу „практиците” в този епизод, освен че изпрати да си ходи по живо - по здраво „баш теоретика” Дани, показа, че всичко е лично – включително и правенето на бизнес. И това, противно на общото убеждение, изразено във фразата It’s nothing personal, It’s just business”. Епизодът започна и завърши с лични драми, като отборът на „Магна” дотолкова се изнерви от личния мързел на бившия лидер Майкъл, че обърна цялото си участие в лична саморазправа в махленски стил. Истината е, че отвъд класическите фрази правенето на бизнес е мотивирано от редица лични и личностни неща – сини очи, къси поли, дълги коси, егоцентризъм, ниско самочувствие, високо самомнение, истеричност, хладнокръвие, непукизъм, депресия, любовни вълнения, физическа издръжливост, мързел и прочее. Дълги години бизнесът не признаваше личните фактори, игнорираше ги като определящи за успеха и ги замиташе под килима на всесилните корпоративни правила. Крахът на големите На свой ред пък бизнес лидерите бяха не толкова хора с качества и недостатъци, а по-скоро ходещи холограми на фирмата, която притежават или ръководят. Цялата тази философия се сгромоляса горе-долу с фалита на „Енрон“ – когато стана ясно, че и най-голямата компания може да бъде потопена, и то съгласно международните счетоводни стандарти, единствено и само заради алчността и любовта към земните благини на своите ръководители. Последвалите този крах нови бизнес философии гледат на признаването на личното и личностното като част от фирмения интегритет и успех, залагайки на факта, че колкото по-добре познаваш нещо, толкова по-успешно го контролираш. Разбира се, амбициозните стажанти на Доналд Тръмп, са все още на години разстояние от описаната корпоративната развала, но и те попаднаха в капана на неконтролируемия личностен фактор, който успешно отнесе единия отбор и уволни неговия лидер. Епизод 3 започна с терзанията на Върна, която след един фалстарт от втори опит напусна отбора на „Магна”, изглеждайки блестящо и оплаквайки се, че е изтощена, неразположена и изтормозена. Оттук нататък отборът, вместо да обедини ресурса и да се концентрира върху предстоящите задачи и разпределянето на ролите при намален състав, се отдаде на безплодни анализи кой крив, кой прав. Въпреки че в подобна ситуация единственото продуктивно е да приемеш нещата и да продължиш. Нещо, което ясно пролича и от намесата на Тръмп, който най-общо им обясни, че такива работи се случват и в живота, и в бизнеса, така че да си вършат работата. Но... вместо да се заеме с ПР кампанията на Nescafe Taster’s Choice, екипът се прехвърли върху другия потенциален „предател” – временно почиващия Майкъл, който на свой ред им спретна личен бойкот. Междувременно Дани в ролята си на мениджър на проекта мънкаше, успокояваше едни, нападаше други, кахъреше се и накрая съвсем абдикира, призовавайки ги да гласуват, вместо сам да вземе решение. „Теоретиците”, попаднали в капана на личностното, което не успяха да овладеят, така загубиха ориентация, че накрая искрено си харесаха работата. А всъщност творческият резултат от тяхната кампания беше невъобразима за американската действителност опашка от хора, чакащи да получат чаша кафе и евентуално да спечелят I’Pod. В епизод 3 печелившият отбор „Нетна стойност” беше пощаден от съдбата и се размина с личните драми, сдобивайки се с отговорна и оперативна лидерка в лицето на Анджи. Въпреки че според мен наличието на критична маса от хубави и практични жени в този екип вещае тежки лични сблъсъци в следващите епизоди. Свобода на избора Освен сага за личното и личностното този епизод постави и друга тема, а именно - за свободата да избираш и задължението да мислиш. Спечелилата кампания на стойност 75 000 долара за Nescafe Taster’s Choice - марка на световния лидер в хранителната индустрия Nestle, имаше толкова общо с начина, по който се комуникират продуктите му, колкото е общото между кока колата и бозата. Победителите от „Нетна стойност” решиха да заложат на това, което наричат американски патриотизъм, олицетворяван от свободата да избираш. Събитието на открито, което разиграха, представляваше нещо като политически дебат на тема кое е по-добро – студеното или топлото нескафе. Както се казва – (почти) никаква връзка с главния филм. В световен план продуктите на Nestle се комуникират като здравословни храни, осигуряващи хармония между духа и тялото. Съвместяването на политическа и търговска стилистика може да е ефектно, но винаги е на ръба на публичния кич и негативния ПР. Спомнете си надписите „Не сте сами” в подкрепа на медиците в Либия, поставени върху български бъргъри и пакетчета захарчета. Разбира се, симпатягите от „Нетна стойност” не нагазиха чак толкова дълбоко, но пък не е зле да знаят, че свободата да избираш не отменя задължението да мислиш. Независимо дали си теоретик или практик. В този смисъл високата оценка, която получи този стажантски отбор, не трябва да заблуждава някои от родните ПР практици. Трябва да призная, че за щастие търговският ПР бяга като дявол от тамян от напъни за политически внушения. Голямо е изкушението да правиш ефектен, но краткосрочен ПР – то почива на фундаменталната грешка, че да бъдеш забелязан и да бъдеш харесан, е едно и също. Точно затова често се случва клиенти да се чудят защо кампаниите им събират награди, а бизнесът им не върви особено добре. Шоуто „Стажантът” дава отговор и на този въпрос – в него победителите биват съдени, и то често сурово, а над всичко е не личната суета, а успешният бизнес – въпреки нея. P.S. На финала на епизод 3 уволненият Дани потегли с любимата си китара и изсвири една меланхолична песен по повод своето участие. Коментатори по блоговете го подиграха, че не ставал нито за бизнес, нито за Music idol. Не съм съгласна – човекът просто не случи на лидер. It’s all personal.