Темата за свободата на словото у нас отново придобива актуалност на фона на няколко случая в последно време за намеса в редакционна политика, натиск върху журналисти и дори заплахи.
Поредният повод за дебат дойде след решението на Софийския градски съд от 21 май да осъди журналиста от "Капитал" Росен Босев на глоба от 1000 лв. по дело за клевета. Искът срещу него е заведен от бившия председател на Комисията за финансов надзор и настоящ директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.
Причината са две изказвания на журналиста в сутрешния блок на "Нова телевизия" от януари 2015 г.: "Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира "Капитал" и "Дневник"" и "Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик", заради които Мавродиев съди Босев за клевета.
Съдията-докладчик по него Петя Крънчева е била обект на серия критични публикации с автор Росен Босев. Макар че журналистът иска тя да си направи отвод, съдия Крънчева отказва да го направи.
"Този факт дава основания за сериозно съмнение в обективността на съда. Как може да се гарантира, че съдия, лично засегнат от работата на журналист, няма да бъде пристрастен, когато му се наложи да гледа дело срещу същия журналист?", се казва в позиция на АЕЖ по темата (Босев е член на Асоциацията).
"За предубеденост, говори и начинът, по който съдия Крънчева е разпоредила да бъде призован Босев - с призовка като за тежко престъпление и с търсене на редица адреси, на които журналистът не живее. Цялостната показност при издирването също създава усещане за непропорционалност", се казва още там като се допълва, че всичко това, заедно с факта, че жълт сайт публикува решението на съда, преди то още официално да бъде оповестено, създава впечатление, че процесът е превърнат в средство за саморазправа.
Цялата позиция на АЕЖ по темата заедно с историята на делото, могат да се видят на сайта на организацията.
Конфликт се оформи и сред акционерите на най-голямата онлайн-медийна група "Нетинфо" заради обвинения в намеса в журналистическата дейност и редакционната политика на новинарските сайтове "Вести", "Гонг" и "Дарикнюз".
Главен редактор и съосновател на спортния сайт "Гонг" Николай Александров беше принуден да напусне след сделката за придобиването на групата от братя Домусчиеви.
Оставката му бе последвана от голяма част от екипа на медията, както и от спортния журналист Томислав Русев от Дарик радио, който заедно с Александров стои зад създаването на "Гонг". При напускането си Русев изрази официална позиция за това защо той и редакционният екип на "Дарик радио" спират всякакво участие в "Гонг".
"Редакционният екип на "Дарик радио" спира всякакво редакционно участие в спортния сайт Gong.bg. Основният мотив да спрем да помагаме на граждански договори, както бяхме досега, е, че забелязахме първите признаци на редакционна намеса, каквато нашият екип не понася по никакъв начин и не е търпял никога... Спортният екип на "Дарик радио" никога не е търпял и най-малка намеса във вижданията как да изглежда нашият продукт", каза Томислав Русев в ефира на радиото.
Ден по-късно изпълнителният директор на "Нетинфо" Христо Христов публикува отворено писмо, в което говори за упражнявана "безпрецедентна намеса в редакторската политика на сайтовете Гонг, Вести и Дарикнюз".
Кризата съвпада с периода, в който започна процедурата по придобиване на "Нова Броудкастинг Груп" (в която влиза "Нетинфо") от Кирил Домусчиев и неговия брат Георги през компанията "Адванс медиа груп".
Като пример за намеса в редакционната политика Христов цитира публикувана новина със заглавие "Задава се огромен скандал, ЦСКА заплашен от изхвърляне", която определя като "информация с доста съмнителни факти и достоверност".
"Когато даден редактор откаже да публикува подобен материал, над него започва да се оказва натиск наред с обвинения, че е пропуснал важна новина, която други медии са публикували (повечето пъти се цитират медии с подозрителна репутация). При повторно възпротивяване от страна на редактора, следва скорошното му напускане по "взаимно съгласие", пише изпълнителният директор на "НетИнфо" и допълва, че именно такъв е бил случаят с напусналия Николай Александров.
От "Нова Броудкастинг Груп" отговориха на това с официална позиция, в която отхвърлят обвиненията на Христо Христов и "се противопоставят на "опита за уронване на престижа и дискредитация на медията с цел да се обслужат интересите на миноритарния собственик в момент на търговски преговори".
Впоследствие от публикация на личния профил на Христо Хрисов във Facebook стана ясно, че служителите на НетИнфо са получили имейл с посланието, че неговите права като изпълнителен директор са отнети.
Сътресенията около Нова Броудкастинг започнаха още с кадровите промени в новинарския екип на Нова ТВ, малко след като сделката за продажбата на медийната група завърши.
Междувременно друг случай на оказване на натиск над журналисти и отправяне на заплахи минава до голяма степен под обществения радар.
След публикуването на разследването си върху дейността на т.нар. "антимигрантски патрули" и организациите зад тях - "БНО Шипка" и Воински Съюз "Васил Левски" - авторите на материала Кирил Аврамов и Руслан Трад са били заплашвани с насилие и саморазправа от страна на споменатите организации.
Самото разследване се занимава с връзките на двете групи с крайнодесни радикални организации от Западна Европа, както и с хора, близки до руското военно разузнаване ГРУ.
След публикуването на материала в международната платформа за журналистически разследвания Bellingcat от БНО Шипка, на свой ред, качиха последователно две видеа, в които обсъждат статията, отправят обидни коментари спрямо авторите й, както и отправят полуприкрити заплахи към тях.
Според Руслан Трад за случая са уведомени съответните власти, а заради статията в Bellingcat българските служби вече са започнали собствено разследване по дейността на въпросните организации.
В специализираните служби са постъпили и други сигнали за по-сериозни заплахи срещу авторите на статията, които също се разследват.
