Катедралата в Нотр Дам в Париж е като пресата. Останаха основите, а това са стандартите на журналистическата професия. Тази метафора направи г-н Кристоф Льоклер - член на Групата на "мъдреците" по медийните въпроси към Европейската комисия, по време на медийно събитие в Клуб "Журналист" на СБЖ. "Стените на катедралата - това сме ние, журналистите. Липсва покривната част - това са добрите закони", продължи Льоклер.

Френският гост определи като най-големи заплахи пред медите днес правителствата и политическите сили, медийните собствениците - олигарси и ограничените финансови ресурси, които могат да генерират медиите, за да се самоиздържат.

Все пак Льоклер даде позитивен пример, като определи собствениците на вестниците "Льо Монд" и "Фигаро" за добродетелни олигарси, които уважават журналистическата професия и добави в тона на встъпителната си метафора: "Във Франция, за медиите, има покрив".

Френският медиен експерт и създател на платформата "Еuractiv" бе придружаван от българския журналист Георги Готев. Льоклер създава авторитетния си сайт преди 20 години. Сега идва за първи път в България, а във фокуса на посещението му е темата за свободата на медиите. Признава, че за него по-важно е да слуша, отколкото да говори. Обясни, че на европейско ниво все още вървят преговорите по новата директива за авторското право. И оптимистично отбеляза, че в Германия журналистическите синдикати са по-ефективни и влиятелни от акционерите в медиите.

По думите му еврофондовете са инструмент за развитието и независимостта на медийните системи, но средствата по програма "Медии" отиват основно за субсидиране на филмовата индустрия. Отстоява тезата си, че за да се подобри медийната екосистема е необходимо използването на ресурса на оперативна програма "Конкурентоспособност" на ЕС.

Кристоф Льоклер е на мнение, че транснационалните медии са по-независими от националните. Френският гост обяви, че е в ход е инициатива да бъде определен еврокомисар по демокрацията в новия дигитален век, медиите и цифровите платформи. "Трябва да спасим медиите. Това е важно за демокрацията! Нека да има Главна дирекция "Демокрация" в ЕС, която да работи тясно с европейските комисари по конкуренция, правосъдие и фундаменталните свободи", каза Льоклер.

Даде пример с Франция, където първоначалното намерение на президента Макрон - да има закон за фалшивите новини, който е бил бурно критикуван от медии и журналисти като намерение, сходно с химерата да бъде създадена министерство на истината, е бил преосмислен в крайна сметка и трансформиран в закон за борба с дезинформацията. Нормативната уредба е ситуирана в хипотезата на предизборна ситуация. Разпоредбите му дават право на френските съдии да отнемат лиценз на медии - собственост или под влиянието на чужди правителства, а така също делегират правомощия на магистратите да отсъждат по отношение на достоверността на информацията.

Льклер ясно подчерта, че е нужна нова концепция за регулацията на онлайн платформите, доколкото в сферата на традиционните медии механизмите са ясно очертани и от тези модели биха могли да бъдат взаимствани основните модели и принципи. Заяви, че ролята на журналистическите синдикални организации е водеща и важна, особено, когато за значими каузи и права си струва да се водят битки и стачки.

Председателят на УС на СБЖ запозна основателят на "Еuractiv" с отвореното писмо на най-голямата професионално-творческа журналистическа организация у нас до президента Румен Радев, до председателя на НС Цвета Караянчева и до премиера Борисов относно подготовката на тъмно на нов закон за медиите и изолирането на Съюза на българските журналисти от процеса. Текстът на декларацията може да бъде видян тук - https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=42469.

Кристоф Льоклер определи мястото на страната му в класацията на "Репортери без граници" като обезпокоително за държавата, създала Декларацията за правата на човека.

***

Коментар на автора:

Корпоративната журналистика, цензурата и автоцензурата, влиянието на капитала над редакционната независимост и съдържанието са част от съвременните бичове на медийната среда не само у нас. Често под флага на непримиримата битка с "Фалшивите новини" елитите повеждат кръстоносен поход срещу своите опоненти. Разпределението на средства по линия на европейските фондове; квотите на субсидиите; процентите от държавните бюджети, отделяни за издръжка на обществените медии на практика се превръщат в реално действащ ефективен инструмент за политическо и властово влияние, за подчинение и натиск върху медии, собственици и главни редактори. Стремежът - регулацията в сферата на традиционните медии да бъде наложена като профилактична мярка против дезинформацията в свободното интернет пространство, не само плаши и буди съмнения за отварянето на вратата на мракобесието и директна саморазправа с инакомислещите и/или опонентите, но създава реални предпоставки за ограничаване на свободата на словото.

Желанието да бъде онлайн съдник на истината у нас лансира публично член на регулатора на електронните медии. Не зная дали точно този орган е призван да бъде пазителят на професионалните и етични журналистически стандарти? Все пак трябва да отчитаме факта, че независимостта на членовете му са функция и директно следствие от политическите квоти при избирането им. С какви задачи и поръчки, като част от нормативно вменени правомощия и функции от законодателя, би бил натоварен бъдещият онлайн регулатор?

Тук най-силният дисонанс се поражда от философията и идеята да бъде лимитирано безграничното интернет пространство, като територия на свобода на словото и алтернатива на традиционните медии. Да, матрицата породи и рискове, но и гарантира новите свободи. Там, където гласовете на телевизии и радиа бяха запушвани от режими или истината бе арестувана, именно глобалната мрежа и социалните медии бяха живия канал за информация. Уволнявани журналисти публикуват свободно в интернет своите разследвания или цензурирани материали. Явно, тази гласност и шир трябва да бъде заключена. Като Асанж?

В публичното пространство излезе информацията, че се готви нов медиен закон. Но, защо това става тихо, скришно, на тъмно, някъде по кабинетите. Дори координирано - от офиси на Министерството на културата... Принципалът ?! Ползвани били най-големите медийни експерти, но целият процес върви прекалено дискретно, сякаш тайно, задкулисно. Като онези анонимни оценители, които попълват анкетните карти на "Репортери без граници" ...

Законодателните инициативи в защита на журналистическата професия, които предлага СБЖ, не се случват. Предложенията не бяха разгледани от народните представители, не влязоха на обсъждане. Бяха замразени! Нищо, че бяха връчени лично на шефа на ресорната парламентарна комисия преди три години. За сметка на това, по отношение на други медийни законодателни поръчки, се бърза, дори прибързва. И даже спекулативно се манифестира. Но, като че винаги под диктовка и в угода някому. Поне това е чувството, което остава докато наблюдаваме процесите, задаваме (си) въпроси и настояваме за отговори.

Накъде ще вървим - зависи от нас. Защото степента на зрелост на гражданското общество, на нас самите - като граждани и хора, отстояващи правата, каузите и принципите за по-доброто ни утре, се съотнасят правопропорционално към зрелостта и силата на медиите.

Свободата на словото и на пресата са част от най-голямата свобода - ДЕМОКРАЦИЯТА.
А тя зависи от нашите избори.
Свободата зависи от нас!