На 14 март от 19.30 в Първо студио на БНР по повод 40 години от началото на електронната музика в България и създаването на първото студио за електронна музика в Българското национално радио ще се състои концертно изпълнение на БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО мултимедийна оратория – импресия за синтетичен симфоничен оркестър, хор, солисти и електроника от Симо Лазаров, текстове: Силвия Стефанова и Белчо Христов
Диригент: Георги Петков, coлисти: Соня Маринова, Росица Панайотова, Камена Балканска
С участието на: Студентски смесен хор „Фолк-джаз формация" при НБУ, Камерен хор „Проф.ГеоргиРобев" с дир.Нели Трошева и Народен хор при НМУ „Любомир Пипков", синтезатори: Росица Бечева, Дариан Георгиев, Светлин Маринов, Николай Плачков
виола: Стела Атанасова, виолончело:Светослав Дерменджиев, тимпани: Белчо Христов, джембе: Боян Боянов, тромпет и шофар: Александър Салапиев, ударни: перкусионна група от НБУ с ръководител Венко Поромански и Димитър Василев
Студенти по актьорско майсторство - департамент «Театър»
Техническо и програмно осигуряване: студенти от модул «Компютърно музициране и тонрежисура» и УПИЗ за компютърно музициране компютърна звукообработка на НБУ с ръководител Венцислав Йорданов

БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО е произведение, посветено на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух, музикално пресъздадени с традиционните и съвременни изразни средства, чрез които се пренасяме във Вселената на асоциациите, потапяме се в атмосферата на имагинерните представи и се издигаме на пиедестала на човешката доброта.

40 години електронна музика в България
През тази година се навършват 40 години от началото на електронната музика в България и създаването в Българско национално радио на първото студио за електронна музика през 1974г.
Предисторията на електронната музика започва една година по-рано и е свързана с тема застъпена в материали на Националния политехнически музей. През 1973 г. в Технически университет Симо Лазаров защитава дипломна работа и създава електронен орган за музикални изпълнения, чийто непознат дотогава електронен звук впечатлява аудиториите. През следващата година Симо Лазаров вече работи в Българско национално радио и с огромната подкрепа ва тогавашното ръководство се създава първото в България студио за електронна музика.
Ето какво разказва проф. д-р Симо Лазаров – завеждащ Студиото за електронна музика при БНР от 1974 до 1999 г.:
„Нечувано – но факт! Когато през тези години в българските музикални терминолотични речници се пише, че „...електронната музика се явява дехуманизирано изкуство създадено и контролирано само от интелекта. Тази програма на електронната музика определя и нейната философска същност на дълбока антихуманна и реакционна проява в буржоазната идеология" студиото за електронна музика към БНР функционира активно, оборудвано с такава мощна апаратура – какъвто е синтезатора Синти 100, с който синтезатор разполагат само радиото в Белград и подобно студио в Лондон.
Днес голяма част от продукцията на Студиото за електронна музика при БНР се намира по архиви, фонотеки, филмотеки, дискотеки, CD–теки и кой знае къде още. Още по-голямата част е отлетяла отдавна в ефира – за радост. Защото началото – когато едно ново изкуство си пробива път е много трудно и е необходимо неговото популяризиране.
Излишно е да споменавам, че за това – електронната музика – в различните й превъплащения – да намери своето място в радиоефира заслуга имат всички: тогавашни радиоработници – от инженерите и техниците, музикалните редактори, тонрежисьори и музиканти, журналистите, техническите сътрудници, които подкрепят тази дейност - до слушателите, които намираха начин да изразят своето мнение.
Ако има начин днес да чуем цялата оригинална продукция правена в Студиото за електронна музика при БНР ще ни трябват 5 милиона и 381 520 секунди! Поне такава беше равносметката в отчетите. А времето е в секунди, защото синтезирането на оригинални звуци е трудоемка дейност и поне в началото, когато за синтезирането със синтезатора Синти 100 на 20-30 секунди полезен звук бяха необходими два работни дни.
В тази равносметка не могат да влезнат многото творчески терзания, времето за разговори, обмяна на мисли, идеи, творчески спорове, които дават цялостния облик на един творчески процес. Още по-вече когато човек има чувството, че е първи, че трябва да се създават нови критерии за българския слушател за нещо ново, нечувано до момента.
И звуците, създавани в тези студия имаха уникални качества и ставаха за първи път достояние на слушателите.
Трябваше много да се учи, да се създават нови умения за работа, да се поеме отговорността за създаване на нова звукова школа, която да направи лесен достъпа на всеки музикант, композитор и музикален редактор до сложната апаратура. Едва ли бихме могли да изброим творците, които в началото плахо, а впоследствие – уверено работеха и създаваха нови звуци, композиции и ефекти.
Днес – 40 години по-късно нещата стоят съвсем различно. Всеки може да продуцира със собствения си компютър каквото си иска. Критериите за звук са коренно променени. Всеки слушател има свое усещане и предпочитания за звук, който трябва да изразява идеите и посланията на твореца.
...А историята остава.
На моите слушатели и публика, които са с мен през тези години сърдечно БЛАГОДАРЯ„„