Андриана Михайлова Две трети от материалите в българските медии са информационни. Това сочат данните за януари на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация „Медийна демокрация“, представени вчера. Изследвани са основните всекидневници и седмичници, както и БНТ1, bTV, Нова тв, СКАТ, „Хоризонт“, „Дарик“. Докладът е изготвен от „Маркет Линкс“. Притеснителното е, че аудиторията се облъчва с информация, която нищо не й казва, коментира доц. д-р Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“. Според нея българската преса е абсолютно безопасна за управляващата класа, въпреки че позитивното политическо послание е 4,4%, а негативното - 23%. От 675 комуникативни единици (материали от пресата и електронните медии), посветени на газовата криза, само 7 са аналитични. Монова допълни, че у нас е приключил процесът, в който пресата окончателно е придобила таблоиден профил. Най-често отразяваните теми през януари са действия на граждански организации във връзка с протестите – 126 информационни единици, а след тях са предстоящите парламентарни избори. Най-слабо е засегната работата на опозиционните партии. С най-много интервюта са отразени действията на протестиращите, а ключовите думи на месеца са граждански протест, студенти, активност. Изборната тема „2 в 1“ е доминираща в българските медии през първия месец на 2009 г. След тях е тази за поведението на политическите личности и газовата криза. От политическите партии масмедиите са споменавали най-често БСП, след това коалиционните партньори от НДСВ и ДПС, Народно събрание, ДСБ, СДС, ГЕРБ, "Атака". Сред политическите личности най-употребявано е името на Сергей Станишев. След него са Бойко Борисов, Иван Костов и Георги Първанов. Две трети от материалите са с неизразено ясно позитивно или негативно отношение, а там, където е изразено, то е негативно. Такова е и отношението към различните политически лидери, когато то е изразено. Телевизиите изостават от онлайн медиите, тъй като само преповтарят събитията, отчетоха още експертите. Те са категорични, че тв каналите дават фрагментирана и разпокъсана информация, вместо да акцентират върху анализите. Според гл. асистент Мила Минева телевизията е попаднала в капана на регистриращата медия и вече играе ролята на закъснелия свидетел. Пример за това е отразяването на януарските недоволства, където протестиращите не само сами са произвели събитието, но и са го отразили чрез блоговете. Специалистите са категорични, че интернет се легитимира като пространство на свобода, в което може да се роди активно гражданско общество. През януари според техните изследвания се наблюдава конфронтация на гледни точки между блоговете и традиционните медии. Освен това критиките в блогосферата вече не са насочени само към управляващите, но и към опозиционни лидери като Бойко Борисов, Боян Расате, „Атака“. Въпреки нарастващото влияние на глобалната мрежа все още повечето родни политици са пасивни и предпазливи по отношение на появата си във Facebook. Докато политиците усетят тенденцията, социалната мрежа се превърна в среда за доминиране на граждански организации с антиправителствени цели.