Депутати от ОДС и ДСБ ще сезират Европейската комисия (ЕК) заради промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които Народното събрание одобри на второ четене. Това съобщиха десните на съвместна пресконференция вчера, цитирани от БТА. Те обявиха, че текстовете на чл. 48 алинеи 3 и 5, които засягат издаването на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи, са опасни за националната сигурност на България. Междувременно стана ясно, че заради скандалните текстове в ЗЕС народни представители започват събирането на подписи за сезиране на Конституционния съд. В края на миналата работна седмица бяха приети и поправките, свързани с предстоящата цифровизация, в Закона за радиото и телевизията. Представителите на медийния бизнес обявиха тогава, че ще сезират Европейската комисия, тъй като промените са предпоставка за монопол и застрашават свободата на словото. В ЗРТ е записано, че два от трите мултиплекса от първия етап на дигитализацията ще бъдат предоставени на едно предприятие. Концентрация на тв пазара Със забраната европейски инвеститори да участват в конкурси за изграждане на мултиплекси, промените в ЗЕС ще доведат до монопол в тв разпространението, категоричен е Румен Ангелов от ОДС. Другата причина за заплахата от монопол, според Ангелов, е ограничението, че собствениците на цифровите платформи не могат да бъдат радио или тв оператори. Иван Иванов от ДСБ посочи, че управляващите имат интерес от увеличаването на мандата на членовете на КРС, за да може този състав на комисията да извърши всички действия по цифровизацията. В коментар за изявленията на опозицията народният представител от ДПС и заместник-председател на парламентарната комисия по транспорт и съобщения Камен Костадинов заяви, че предложенията за промени в член 48 отразяват европейската практика - този, който произвежда програма, да не бъде собственик на мултиплекси. Костадинов поясни, че идея на правителството е всички регулаторни институции да получат 6-годишни мандати. Следенето в интернет Десните се противопоставиха и на промяна в текста на чл. 251, според която се дава възможност на МВР с наредба да регламентира следенето в интернет и подслушването на телефонни разговори. Според ДСБ така ще се нарушат основни човешки права. Преди време лидерът на СДС Мартин Димитров предупреди, че по този начин държавата ще стане полицейска. Десните поискаха да се намали срокът на запазване на данни за съобщенията от 24 на 6 месеца и да се запише, че те се предоставят на компетентните органи само за разкриване на тежки престъпления и компютърни престъпления. Измененията в закона ще бъдат гласувани окончателно от депутатите следващата седмица.