Бизнесът: Държавата създава частен медиен монопол

Държавата създава предпоставки за злоупотреба с монопол. Така медийният бизнес коментира приетите от парламента на второ четене поправки в Закона за радиото и телевизията. Законодателят даде зелена светлина два от трите национални мултиплекса (през първия етап на цифровизацията, който завършва през юли 2010 г.) да бъдат стопанисвани от едно предприятие.
Михаил Андреев Държавата създава предпоставки за злоупотреба с монопол. Така медийният бизнес коментира приетите от парламента на второ четене поправки в Закона за радиото и телевизията. Законодателят даде зелена светлина два от трите национални мултиплекса (през първия етап на цифровизацията, който завършва през юли 2010 г.) да бъдат стопанисвани от едно предприятие. Третият ще бъде т.нар. обществен и ще бъде взет от държавната БНТ. През втория етап (от юли 2010 г. до 2012 г.) друго предприятие, различно от първото, ще изгради още два мултиплекса с национално покритие. Собственикът на мултиплекса самостоятелно ще определя кои програми, лицензирани от Съвета за електронни медии, да излъчва и при какви условия. Операторите на мултиплекси ще са задължени само да разпространяват програмите със статут must carry. Той предвижда да се ретранслират програмите, които ефирно покриват 50% от населението. Такива са БНТ, bTV, Нова тв и TV2. Така, предоставяйки мултиплексите на една компания, на практика държавата узаконява монопола и застрашава свободата на словото, коментираха медийни експерти. Европейският парламент и Европейската комисия обаче категорично забраняват държавите да предоставят изключителни права във връзка с изграждането и/или предоставянето на комуникационни мрежи. Затова националните ефирни оператори у нас – bTV и Нова тв, обмислят да сезират Европейската комисия за нелоялна конкуренция и непозволена държавна помощ на оператора на мултиплекс. Бизнесът обаче ще изчака Георги Първанов да се произнесе по Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения. Промените във втория, които също уреждат преминаването от аналогово към дигитално излъчване, ще бъдат приети от депутатите до няколко дни. Медийната гилдия ще се обърне към Брюксел, ако президентът не наложи вето върху двата документа. Еврокомисията може да излезе с решение и да глоби държавата за неспазване на общностното законодателство. Ако това стане, законите трябва да се преработят. „Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) ще вземе решение как да действа едва след като внимателно се запознае и анализира окончателните текстове“, заяви за „Класа“ Гриша Камбуров, изпълнителен директор на най-голямата неправителствена медийна организация. Според председателя на СЕМ доц. Маргарита Пешева политиката на съвета е в хармония с европейската, а тя е срещу медийната концентрация.

Станете почитател на Класа