Соня Стамболийска До края на пролетта по инициатива на Съюза на българските издатели ще бъде създаден публичен регистър на собствеността на българските медии. Това обяви преди вечер на дискусия на Националния съвет за журналистическа етика Радомир Чолаков, юрисконсулт на „Вестникарска група България“. Той допълни, че създаването на такъв регистър е относително лесна задача, но заради политически причини такъв не е създаден дълги години. Чолаков обясни, че регистърът ще даде по-ясна представа за собствеността на медии, мястото, където е регистрирана фирмата, и кое е истинското лице, което стои зад конкретното издание. Инициативата за създаването му е част от проекта „Укрепване на структурите на гражданското общество“. Целта е да даде прозрачност на собствеността и публичност на разходите на издателствата, като даде отчет за годишните приходи и баланси на всяка от медийните компании, която е вписана в него. Очаква се работата по проекта да отнеме няколко месеца и той да бъде готов през пролетта. Чолаков обясни, че в регистъра ще се включат първоначално 37 фирми, които членуват и в Съюза на издателите в България. Освен собствеността на медията и къде е регистрирана ще бъдат вписани и мениджмънтът на издателството, участие в управлението и собствеността в други медии, както и имената на главния и заместник главните редактори на всяко от изданията. На дискусията Чолаков заяви още, че има два варианта, по които няма да е възможно откриването на собствеността на една медия. Първият е, ако тя е регистрирана на място, на което притежателят не може да бъде открит. Второто затруднение, което би възникнало касае акционерните дружества, в които акциите са на преносители. „Инициативата за създаването на регистър безспорно е важна. Тя би служила като добър пример за това как България да се справи с тайнствеността, за която постоянно търпим критики от Брюксел“, заяви на дискусията Огнян Златев, управител за Център на развитие на медиите. Той призова Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и Съюзът на българските национални електронни медии също да поемат тази инициатива. Еврокомисарят Меглена Кунева заяви, че първо трябва да има рамка на закона, на която регистърът да се опре, за да са ясни критериите, които трябва да се спазват, и санкциите за тези, които не изпълняват правилата. „Трябва да има контрол и силна организация, която да го осъществява“, допълни Кунева. На дискусията се обсъдиха и вариантите дали вписването в регистъра да бъде доброволно, или издателствата, които не са включени, да бъдат принуждавани да вземат участие в него. „При нас, в електронните медии, такъв регистър съществува, но не върши никаква работа“, заяви консултантът на MTG у нас Силва Зурлева. Освен регистъра издатели и главни редактори дискутираха и нарастващия проблем с анонимната журналистика. „Значителна част от съдържанието, което подготвят журналистите, се пиратира в интернет от неизвестни сайтове с неизвестни домейни и собственици“, коментира продуцентът Мартин Захариев. Той допълни, че на последното си заседание Съюзът на издателите, на който той е член, е предприел стъпки към неговото решаване и ще продължава да работи в тази насока.