Латинка Петрова е родена на 1 януари 1944 г. Завършила е ВИТИЗ в класа на Методи Андонов и проф. Стефан Сърчаджиев. Играла е във филми като „Двойникът“ и „Адио, Рио“, както и в много театрални постановки. Девет години е била на щат в сатиричния театър в София. През миналата година влиза в ролята на екшън героиня в серия реклами на Mtel Homebox. Има своя рубрика в предаването „В салона“ по TV2. - Защо избраха точно вас за рекламата на M tel Homebox, г-гжо Петрова? - Имаше кастинг, на който се явиха много колеги и трябваше да се справят с примерен текст. Може би спечелих, защото си бях забравила очилата за четене и почти не разбирах текста. И докато се взирах да го прочета, стана смешното, че хем се гневя, на този, който иска да си прекара телефон, хем на себе си, че не виждам текста. Започнах да импровизирам с първите букви на думите, които виждах – ще щрамбоваме, ще почистим, ще изкопаем едно каналче, после няколко дупчици и т.н. И режисьорът ме питаше: „И какво още“ и аз обяснявах, като си съчинявах думи по текста. - Образът от рекламата беше ли предварително изграден или чрез вашата импровизация се допълни? - Чрез импровизацията се допълни. Предложих енергия, щуротии и съобразно това те ми обличаха и шапки, и патрондаши, и какво ли не. След първата реклама веднага написаха и втора, специално за мен. След това се появиха и билбордове. Това е моята сатирична закачка към съдбата, която понякога си прави такива шеги – на 65 години да ми даде такъв шанс да ме видят толкова хора, даже до досада. - Ще има ли следващи спотове от тази серия? - Бяха ми намеквали, че пак се пише за моя натюрел. Ще изчакам, имах и предложения за други реклами. Но не бих се наредила на опашка за салам, например. Актьорът трябва да си знае мярката. А този Homebox почти не разбрах какво представлява. Имаше хора, които ме питат за самия продукт – доста увъртах, за да мога хем да им внуша, че зная за какво става въпрос, хем да се измъкна. - При снимките на клиповете имаше ли неочаквани ситуации? - Във втората реклама, в която разбивам стената, трябваше да ударя в едно определено място. То е отбелязано, защото отгоре ми се пуска кабелът, който трябва да издърпам и да оголя със зъби. Но когато ударих, целият декор се развали. Трябваше отново да се построи всичко. Най-приятно ми беше, когато снимахме втория клип и 50-те души от екипа започнаха да ръкопляскат, когато влязох. - Защо актьорите се снимат в реклами? Само заради парите ли? - И заради парите, и заради по-голямата популярност, която рекламите носят. Когато образът ти стои непрекъснато на един тролей например, хората свикват с него. Освен това една заплата, която се получава в театъра, не може да се съизмери с хонорара за една реклама. - Гледате ли реклами? Имате ли любими клипове? - От рисуваните има великолепни реклами – там повече може да се вихри въображението. В другите има талантливи актьори, но когато клиповете не са написани и режисирани добре, става трудно. Харесвам говорещата риба (на 2 be, б.а.). Много трудно попадам на жизнена реклама, с ярко присъствие. Тази леля Мария с перилните препарати например, ми идва в повече. - Освен в рекламите имате телевизионни изяви и в ефира на TV2... - Да, вече цяла година участвам в предаването „В салона“, чиято водеща е Маги Желязкова. Моята рубрика се казва „Кошницата на Лоти“ - Лоти ме наричат колегите ми. От кошницата, в зависимост от темата и гостите на предаването, вадя продукти и обяснявам кое е най-доброто за тях. За мен е интересно, защото е различно от обичайните ми превъплъщения. - С какво ви привлича телевизията в сравнение с театъра или киното? - Съвсем различни неща са. Окото на камерата увеличава многократно всеки детайл и винаги може да покаже, ако си фалшив. Това е големият проблем на хората, които правят телевизия – винаги трябва да имаш усещане за диалог, отсреща трябва да имаш очи, на които да говориш. Но когато си играл дълго и имаш отношение към киното и тв камерата, това не е проблем. - В първия ден на новата година отпразнувахте и своя 65-годишен юбилей. Каква беше за вас 2008 г.? - Годината беше щедра към мен. Бях поканена на гастрол в пътуващия театър за ролята на Анна Бижуто в едноименната пиеса на Марк Камолети. В театъра обаче решиха, че заглавието ще бъде по-атрактивно, ако е „Луда нощ по френски“. Ролята е великолепна - както казват актьорите, като ръкавица ми лепна. Веднага след това ме поканиха за рекламата. Така че от тази високосна година не мога да се оплача и когато ми пожелават все напред и нагоре, отговарям: „Недейте, нагоре е небето.“ - Кога могат зрителите да видят „Луда нощ по френски“? - В сряда, на 21 януари, правя този спектакъл в сатиричния театър, където съм играла 30 години. Правя го, защото искам да извикам, че съм жива. Човек на 65 години е действен, когато има характер. При мен основата на всичко се оказа характерът – на всяка цена да оцелея в професията. На 55 години напуснах Сатирата, защото там не даваха работа. Едно цяло поколение си отиде, без да стъпи на сцената. Затова направих този спектакъл и за тези хора, които сънуват театъра. - Освен в него в кои постановки могат да ви гледат почитателите ви? - Имам три спектакъла. Двата от тях - „Така не става“ и „Надежда има“, са правени заедно с Елена Кънева. „Така не става“ е игран над 240 пъти в цялата страна с пътуващия театър. Имам и един самостоятелен шоуспектакъл, който се казва „Връщам парите“. В него играя, омайвам, пея, преобличам се пред публиката, всичко става в момента. Когато свършва спектакълът, се връщам и казвам: „Забравих да ви кажа: ако някой е дремнал, докато съм играла, или си е мислел за нещо друго, ако му е било скучно, връщам му парите за билета.“ Но досега не се е стигало до това. - Смеете ли се често извън сцената и на какво? - Най-много се смея на гафове – на случайните неща, на лапсуси. Един комедиен спектакъл трудно би ме разсмял – не гледам и комедийни филми, защото зная как се правят. Все търся гафовете. Пристрастявам се към „Господари на ефира“. Сетивата ми са изострени за фалша, за натегачеството, за изкуствените хора. Това е сатиричното око, което се е култивирало в мен толкова години. Общо взето, животът ми е повече смях, отколкото разсъждения и драма. Интервюто взе Инна Василева