Руслан Мъйнов е роден през 1976 г. в град Измаил, Украйна. В България живее от 1994 г. Завършил е НАТФИЗ, специалност “Актьорско майсторство”. Освен в театъра и в операта Мъйнов се изявява на тв екрана. Участията му започват в предаванията “Хъшове” и “Шоуто на Слави”, бил е водещ на “Господари на ефира” по Нова тв. От 2007 г. е един от актьорите в хумористичното шоу “Комиците” по bTV. - Какво подготвят “Комиците” за новогодишното издание на предаването? - Готвим характерните за „Комиците“ скечове, но ги запазвам в тайна. Освен нас в предаването навръх Нова година ще участват и Тони Димитрова, Софи Маринова и Устата, група “Те”, Преслава, “Сигнал”, Силвия Кацарова, Теди Кацарова и други наши приятели. В новогодишното шоу ще бъде показан и един нов, специален фокус на Ненчо, който не е правен преди. Има много хубав, специално изработен декор. Всички скечове са посветени на празничната тематика. Ще бъде много забавно и приятно. - Ще има ли нови образи? - Ще има и нови, и стари, наложени образи. Стараем се да не прекаляваме с някои персонажи. Ако те се повтарят дълго време, означава, че хората искат да ги видят. Допитваме се и се интересуваме кои от нещата правят впечатление, кои са омръзнали и се опитваме да балансираме. Когато въвеждаме нови персонажи, експериментираме с тях и ако се харесат, продължаваме да ги развиваме. Ако връщаме стари образи, те са в различна ситуация и могат да покажат нещо ново. - След Нова година ще има ли промени в шоуто? - Не мисля, че трябва да се променя нещо, което върви добре. При всички положения експериментираме с нови образи и ситуации. Но в никакъв случай няма да сменяме нито схемата, нито нещо по-съществено. Не виждам защо. - Защо според вас “Комиците” е сред най-рейтинговите предавания на bTV? - Не зная дали точно аз мога да отговоря на този въпрос. Гледам да си върша работата и да получавам удоволствие от нея. В нашата професия това е много важно. Ако на мен не ми е приятно нещо, което правя, няма начин на хората пред екраните и в залите да им е приятно да го гледат. - Кой е любимият ви образ от тези в шоуто и има ли такъв, в който по-трудно се превъплъщавате? - Правя всичко с голямо удоволствие. От един от преподавателите ми – Весо Ранков, съм научил, че ако на сцената ти е прекалено лесно, значи нещо не е наред. А ако ти е много трудно, то тази професия не е за теб. Нещата трябва да бъдат балансирани и мисля, че при нас е точно така. Няма нещо, което да кажа, че ми е любимо за сметка на друго. - Импровизирате ли често да сцената? - Да, случва се. За щастие имаме сериозни сценаристи и се осланяме на тях. Но в никакъв случай не сме ограничени само с текста. Сценаристите ни помагат и ни дават сериозна база, на която ние можем да стъпим и да импровизираме. - А гафове? - Не може да няма, макар че имаме възможността да монтираме някои неща и да ги поправяме. Но много от гафовете ги пускаме и в ефир, защото са забавни. Ние не се занимаваме с нещо, от което да зависят съдбите на хората, затова можем спокойно да си позволим да грешим и да правим глупости. Не сме имали някакъв гаф, който да има сериозни последници. Понякога се оливаме и се налага да ги съкращаваме. - Кога например? - Когато имаме работа с гостите, които сме поканили на масите отпред. Имаме си схема – излизаме и за всеки има по нещо да се каже. Понякога обаче, като се заиграем, скечовете стават много дълги – не могат да се пуснат целите и трябва да се монтират. - На какво се смеете в екипа зад кадър? - На това, на което се смеят и хората. Но може би в по-малка степен, защото вече сме си свикнали на номерата. - Във вашето шоу почти няма политическа сатира. Защо? - Защото нещата, които правим сега, могат да бъдат смешни и след десет, и след двадесет години. А ако правим политическа сатира, тя трябва да е обвързана с конкретни обстоятелства и хора, които отминават и се забравят много бързо. Това са преходни неща. - Остава ли ви време за театъра покрай участията ви в «Комиците»? - Да. Много държа на театъра и правя всичко възможно да осигурявам време. Правя го с голямо удоволствие. Театърът е огромна школа и е единственото място, което продължава да ни учи и да ни развива в сравнение с телевизията и пеенето, например. И удовлетворението от театъра е много по-голямо. - Защо? Какви са разликите между театъра и телевизията? - Много големи. В телевизията нямаш време да направиш кой знае какъв образ, нямаш време да изпипаш нещата. За много кратък период от време трябва да изградиш персонаж, който да е ярък и смешен. Това обаче носи със себе си и много компромиси. Един образ се изгражда с дребни детайли – с това как диша, как ходи, как говори. В телевизията за това няма време - правиш един образ, играеш го четири пъти и той става популярен. Докато в театъра трябва, когато излезеш на сцената, да превърнеш спектакъла в хитов. И ако си успял, удовлетворението е много по-голямо. Публиката тук е винаги различна. - От ролите ви в театъра има ли такава, която да ви е любима? - Много си обичах Яначков от «Скакалци». Играхме го два сезона в сливенския театър. Хаджи Генчо от «Българи от старо време» също. Сега направихме «Лелята на Чарли». Там играя Бебърли. Всеки образ трябва да ти е любим и да го обичаш, докато го играеш. Аз за щастие съм си извоювал през годините възможността да мога да избирам какво да приема и какво не. Предлагали са ми да вляза в представление на Народния театър и в други софийски театри. Но за неща, които не виждам с какво могат да ме обогатят като актьор и човек. Телевизията ми дава възможността да покажа много ярки образи. В театъра искам да демонстрирам нещо по-дълбоко и по-сериозно като майсторство. - Има ли образ, който сте мечтали да изиграете, а още не сте? - Страшно много неща ми се играят и с които бих могъл да се справя. Защото има образи, за които е необходим повече житейски, актьорски и социален опит, за да можеш да ги пресъздадеш правилно и достатъчно въздействащо. - Къде ще посрещнете Нова година? - Ще бъда в Пловдив, където ще забавлявам хората на площада. Интервюто взе Инна Василева