Иван Такев е дългогодишен телевизионен журналист. Бил е водещ на предаването „Отзвук“ по БНТ. След това той се кандидатира за генерален директор на държавната телевизия, но не е избран и става член на Управителния съвет на медията. От януари 2007 г. до септември 2008 г. Такев е пресаташе на ЦСКА. В момента е водещ на предаването „Разговорът“ по Би Би Ти. - Защо се завърнахте към телевизионната журналистика, г-н Такев? - Никога не съм се разделял вътрешно с телевизията, макар и да не съм бил на екран. И като бивш пресаташе на ЦСКА също не съм излизал от медийния поток. Смятам себе си за обществено активна личност, а телевизията е трибуна, която дава възможност да изразяваш своето отношение към обществени и политически проблеми. - А защо избрахте точно Би Би Ти за своето завръщане? - Защото тук работят много хора, с които съм работил в БНТ. Човек е свързан със своето минало, спомени и взаимоотношения. А и тук получих предложение. Но това не е толкова важно за зрителите. Важно е да правя предаване, което да им е интересно, да ги провокира и да ги кара да мислят и да не бъдат безразлични към това, което ги заобикаля. - „Разговорът“ доскоро беше без водещ. Освен вашата поява в него има ли други промени? - Не. Но телевизията и електронните медии са персонифицирани. Не може едно предаване да няма лице. - Как си подбирате темите и гостите? - Това е един непрекъснат, денонощен процес, в който трябва да се следят всички информационни източници, да се гледа какво се случва. Много пъти има тема, но няма кой да я вербализира. Трудно е. Има дни, в които се затруднявам с какво точно да се занимавам. А и като водещ имам своите предпочитания и възможности. Човек, колкото и да се готви, не може да бъде енциклопедист по всяка тема. - Към каква аудитория е насочен „Разговорът“? - Към интелигентна и мислеща. Към хората, които постоянно си задават въпроси и чувстват потребност да са обществено активни и да изразяват своите нагласи и виждания за процесите в държавата. - Мислите ли, че в праймтайма има място за сериозни публицистични предавания като „Разговорът“? - В малкото време, в което съм на екран, съм доволен от активността, която зрителите демонстрират по време на предаването на редакционния телефон и на електронната поща. Това показва, че хората имат потребност и глад към предавания за сериозните обществени и политически проблеми. От много години в праймтайма телевизиите оголиха този жанр, смъкнаха го в сутрешните блокове и, общо взето, по това време на денонощието има малко публицистични предавания. А по моите наблюдения и по другите телевизии, които гледам, аудиторията наистина иска да гледа публицистика. - На какво се дължи отливът от сериозните жанрове в най-гледаното време? - Навремето, когато БНТ беше единствена, някои политически PR-и се опитваха да втълпяват, че на хората им е омръзнало от сериозни проблеми и вечер, когато седнат вкъщи, искат да се развличат и забавляват. За мен това е дълбоко невярно и погрешно. Махането от праймтайма на тези предавания и пускането на риалити формати дава своите резултати като поведение и обществена активност на младите хора. Това може да се свърже и с трагичния инцидент в Студентски град и въобще с поведението на подрастващите. Медиите имат своята тежка отговорност пред обществото, че за тези години на преход, волно или неволно, срутиха една класическа ценностна система, която се гради на важни фундаменти като семейство, училище, църква. - Какви са рейтингите на Би Би Ти след промените в програмната схема през есента? - Не съм запознат, а и не се занимавам с това. Обичам да се движа пеша по улиците на София и за мен рейтингът е, когато ме спират и ми казват с какво съм се справил и с какво не, какво биха искали да видят. Това е най-добрата социология. Пазарните дялове и приходите са работа на търговците и рекламистите. - С какво се занимавахте в БНТ в годините, в които не бяхте на екран? - Между 2002 и 2005 г. бях член на Управителния съвет (УС) на медията. Там се занимавах с администриране на телевизията, с нейното управление. БНТ винаги ще си остане тръпка във всеки, който е работил там, защото тогава тя беше единствената телевизия и всички гледаха нея. Въпреки всички опити да се омаловажава и критикува БНТ тя си остава една сериозна и важна телевизия за българите. В държавната медия има голям потенциал, сериозни предавания и млади хора, които искат да се развиват. - А какво е отношението ви към промените в Закона за радиото и телевизия, които в момента се обсъждат в парламентарната комисия по гражданско общество и медии? - Не съм се задълбочавал в тази материя. Тепърва ще коментираме въпросите около цифровизацията, може би и в моето предаване. Те по-скоро са важни за хората, които са собственици и мениджъри на телевизии. Те инвестират в правенето на телевизия и не е без значение дали ще получат реален шанс и равен старт, когато се конкурират да бъдат част от новата технология. Интервюто взе Инна Василева