Милена, Тодор и Кирил са водещи на сутрешното шоу по радио „Витоша“ „Тройка на разсъмване“. Предаването е и с най-висок рейтинг сред сутрешните блокове в радиоефира. Милена, Тодор и Кирил са заедно от пет години. Преди това за известно време те се изявяваха и на малкия екран като водещи в TV7. „Тройка на разсъмване“ празнува деветия си рожден ден навръх Никулден. - Смятате ли, че за девет години „Тройка на разсъмване“ е намерила печелившата формула за привличане на слушатели? Тодор: Мисля, че като сме трима, ни слушат тройно повече. Ако не бяхме успешни, досега щяха да ни кажат да сме се махнали. Всъщност формулата не сме я измислили ние. Може да има трима, може да има и двадесет водещи, въпросът е хората да си вършат работата качествено. Кирил: Това го определят слушателите. Нещата опират до индивидуалностите на всеки един от нас. Макар че много добре сме се сработили, ние сме доста различни всеки по отделно. Милена: Принципно моделът е успешен. Може да има роли, които се правят във всички наръчници по радио, но това са клишета, върху които не можеш да стъпиш здраво по никакъв начин. Всеки трябва да има изградена позиция и трябва да съумее да си я защити. - Миналата година за рождения си ден подехте кампанията „Повече българчета за България“, тази година какво смятате да направите? К: Тази година ще продължим кампанията, защото тя беше много топло посрещната от хората. Родиха се доста дечица. Може би акцентите ни тази година ще са малко по-различни. М: Голям проблем беше заглавието на кампанията. За него се карах с шефа, защото казваше, че ще обидим малцинствата. Но след като то се реши, всичко друго си дойде на мястото. - Как помогнахте да хората да си имат повече деца? М: Ами не сме ги карали с реклами, а с едно количество от теми и специалисти – психолози и лекари, които да им помагат. Т: Най-накрая им даваш една готина стая с рози върху леглото и ги оставяш да си вършат работата (смее се). - Другите сутрешни блокове се водят предимно от двойка мъж и жена. Вие защо не се ориентирахте към този модел? М: На мен един ми е малко. (смее се) К: При нас е по-различно, но най-интересното е какво ти можеш да кажеш на хората, не само да застанеш пред микрофона, защото трябва да говориш нещо. Т: Моите наблюдения са, че в другите радиа хората се събират, идва някой шеф, който им налага, че задължително трябва да има сутрешен блок, а така нещата не стават. М: Сутрешното шоу в едно радио трябва да е гвоздеят на програмата. Естествено че има и музикални програми, които са много силни, но голяма част от имиджа им е сутрешното шоу. - Смятате ли се за скандални? Т: Не. Аз в ефира съм си такъв, какъвто и в живота. К: Ей, това не го бях чувал от отдавна. Ако това да преодоляваш вътрешната си автоцензура означава да си скандален, значи може да се възприемем и като такива. Ние просто казваме каквото мислим, по начина по-който го мислим. М: Всички се мъчат да се напъхат в общоприетите клишета, за да не би някой за нещо да ги обвини или да ги съди. Според мен голяма част от колегите се стремят да се закрепят за медията, в която са, а не да отстояват себе си и да поемат отговорност. В този смисъл можем да се наречем по-скоро смели, отколкото скандални. - Как си подбирате темите в предаването? М: Сядаме преди предаването на един диван в студиото и си измисляме сами темите. Просто решаваме кое в момента е актуално, може да не е новина по вестниците, а да е нещо житейско. При нас хубавото е, че ни се обаждат страшно много хора, които ни разказват за живота си. Ние ги провокираме, като сме искрени с тях и им разказваме за нашия живот. Т: Може би сме единственият сутрешен блок, в който няма сценаристи. Не сме и като някои други блокове, които си прекарват следобедите в прослушване на записи дали нещо е можело да се каже по един или друг начин. Не се прави така. Радиото си е вид изкуство и не можеш да променяш нещата в крайна сметка. К: Хубавото е, че работим на принципа на импровизацията. Определили сме си някаква тема, която говорим, и оттам нататък следваме логиката на цялото предаване. - Планувате ли промени? М: Предаването да стане 6 часа с повторения. Шегувам се. Планираните неща не се обявяват преди да са станали факт. Да треперят враговете (смее се). - Имали ли сте проблеми със СЕМ скоро? М: Кога сме нямали? Постоянно имаме. Все трябва да се намери някой, който да е изкупителната жертва. Питахме СЕМ защо Слави Трифонов не е цензуриран, а те отговориха, че единственото, което им е обещал е в обедните повторения да съкрати някои от нецензурните изрази. Ние вулгаризми не използваме. К: Парадоксът е, че те се опитват да ни накарат да се автоцензурираме. Когато ги попитахме какво точно можем да използваме и какво не, те не можаха да ни отговорят. М: От много месеци се опитваме да направим диалог и да направим нещата конкретни. Да има дискусия затова и да се направят конкретни точки и клаузи, според които да ти е ясно какво се изисква, но без успех. Явно има група електронни медии, симпатични на СЕМ и техните шефове, но ние не сме от тях. - Колко смятате да се задържите още в радиоефира? М: Едно време мислех максимум до три месеца и още си го мисля. Макар че предаването е работа, то се превърна и в лична кауза, зад която е важно човек да застане. Ако на някого не му е удобно или не ни одобрява, ние можем да си намерим и друг начин да кажем здрасти на хората. К: Това е все едно да питаш колко ще живееш или колко смяташ да ти е бракът. Т: Всяка седмица идват при нас с рейтинги и когато видим, че това шоу вече не е номер 1, ще се махнем. - Не ви ли омръзна да ставате рано? Т: От първия ден ми омръзна. М и К: И на нас също. - Кое ви буди най-лесно сутрин? Т: Няма такова нещо да ме събуди и с усмивка да стана. Трябва да не съм си лягал цяла нощ. М: Да е топло, да е лято, начало на любовна връзка и просто да ти е свежо. К: На мен ми харесва да се будя с тях. Като се съберем заедно сутрин и някак си се възбуждаме един от друг. - Според вас има ли криза на гласове в радиото? К: Ами да, тенорчетата са по-малко от баритончетата (смее се). Т: Ако трябва да говорим по-сериозно, радиото много ограничи функцията си, стана по-комерсиално. Може би то се и обезличи, има много еднакви радиостанции и никоя не може да изпъкне пред друга. М: Ние сме страшни късметлии. Започнахме тогава, когато радиото беше голяма емоция и всеки си мислеше, че е за малко и че е само опит. Но точно в този проект намерихме себе си. - Когато сте в ефир няма начин да не правите гафове? М: Постоянно стават циркове при нас. Когато съм на пулта, защото съм тонрежисьор, постоянно си разливам кока-колата. Кирето понякога си чете нещо в ефир и си маха слушалките, защото се е замислил върху нещо. Всякакви такива неща стават. Т: Понякога аз и Кирил сме се качили горе да пушим, докато тя е на пулта и чете някакви хороскопи и не може да ни извика. - Кои са любимите ви тройки? М: Да си говорим с по-близки приятели. Т: Тройка белот, но ако става дума за другия вид тройки – всякакви. Сега толкова ми се спи, че примерно не мога да се сетя, значи скоро не съм правил (смее се). Засега нашата тройка ми стига. К: Аз съм женен и имам две деца, не ме питай такива въпроси. - Какво правите извън „Тройката“? Имате ли някакви собствени проекти? Т: Правя страничен проект как да уморя едни океански риби в 160 литра аквариум. Върху това работя сега. К: Аз пък се трудя над двата си проекта – син и дъщеря, добре ми се получиха. М: Моите лични проекти касаят сина ми, котарака, приятелите и една част от миналото, която съм решила да запазя в тайна. Интервюто взе Соня Стамболийска