Милена Филчева е репортер и водещ на bTV Новините. Завършила е радиожурналистика със специалност "Международни отношения" в Софийския университет. Специализирала е на Балканите, в Белгия, Франция и САЩ. Работила е в Дарик радио, Нова тв и Канал 3, програма „Хоризонт“ на БНР. Два пъти е носител на наградата за журналистическа работа на Делегацията на Европейската комисия у нас. С материалите, които е подготвяла за bTV, е спечелила стипендия в Би Би Си. - Как ви избраха за водеща на вечерните новини по bTV? - Не зная как избраха точно мен, отдавна имаше идея за промяна в късните новини. Предложиха ми, когато се върнах от отпуск по майчинство. Няколко месеца изчиствахме концепцията, докато стигнахме до варианта новините да бъдат представяни от един водещ, да имат нов декор и по-различен формат. Така можем да поднасяме повече информация в по-кратки форми. - Защо предприехте такива промени - новото студио, различния модел на водене в средата на сезона? - От появяването си на българския пазар bTV е лидер в новините. Факт е обаче, че се появяват нови играчи в нашия бизнес, интересите на хората се променят. От голямо проучване разбрахме, че продължаваме да сме лидер, но има области, в които конкуренцията ни стига по-бързо до потребителите на новините. Затова решихме да търсим отговор на това, което хората очакват от нас. Надявам се да не сме се заблудили, засега рейтингът на късната емисия плавно, но всекидневно се качва. Това е знак, че може би сме на правилния път. - Защо направихте рокади и в емисията от 19,30 часа, като обединихте bTV Репортерите и Бизнесът с новините? - Идеята бе да обхванем с новинарско покритие това, което се случва у нас и по света, да отговорим на очакванията на зрителите. Оказа се, че аудиторията иска повече международни новини, бизнес информация, спорт, както и да чуе собственото си мнение по различни въпроси. Затова създадохме и рубрика като „Аз, репортерът“. Освен това всеки ден задаваме и въпрос на нашата интернет страница, като се опитваме информацията там да е максимално актуална. Искаме да задържим хората, които през деня не могат да гледат телевизия и единственият им източник на информация е сайтът. - Наскоро и TV2 пусна емисия новини. Те конкурент ли са ви като модел на водене? - Ще прозвучи малко нескромно, но нещата са измислени отдавна и извън България. Засега никой не е успял да ни изненада кой знае с какво на българския пазар. Преди 8 г. bTV заяви кой модел да се следва поне във визията. От там нататък кой какво опитва и как се старае да привлече аудиторията, според мен не е от голямо значение. Трябва да се конкурираме вече по съдържание и качество. - Все повече от водещите са жени. Те по-добри новинари ли са от мъжете? - Изключително много ми липсват мъжки гласове и физиономии във феминизираната ни професия. Очевидно не издържат на силната дамска конкуренция. Не смятам, че има някакво правило или че жените се харесват повече. Напротив, предпочитам мъжкото присъствие, но не достатъчно мъже се посвещават на тази професия. - Каква новина искате да кажете в ефир? - Предпочитам новините, които хората ще запомнят поне до другия ден. Обикновено това не са бедствия и катастрофи или поредният обир на жилище. Ще ми се зрителите да коментират нещо позитивно. Трудно е да намериш добра новина. bTV имаше такава рубрика и продължава да се старае да търси добри новини. Показателно е например, че в „Аз, репортерът“ 99% от материалите на зрителите са за нарушения на обществения ред, на движението по пътищата, за катастрофи и други нередности. Рядко някой ни изпраща нещо забавно, весело, позитивно. - В Румъния правителството одобри закон, според който 50% от новините трябва да са положителни. Възможно ли е това в България? - Не вярвам, че е въпрос на регулация. Дори самите ние да си наложим 50% от новините ни да са положителни, е твърде вероятно да не се случи. Надявам се да има емисия, в която всички новини да са позитивни. Тук действа за съжаление едно много старо, но вярно правило: „Good news - no news“. - Извън воденето на новини какви репортажи предпочитате? - 90% от материалите, които правя, са свързани с европейската интеграция на България. Преди да станем членове на ЕС, следях основно диалога между България и Брюксел. Сега продължавам под различни форми да следя отражението на новите директиви и на всичко, което по някакъв начин идва като законодателство от Европейския парламент. - Защо външната тематика е основна тема в репортажите ви? - Като репортер, който 10 години и повече отразява външната политика, съм имала доста често шанса да бъда на важните за деня точки. Била съм многократно в Косово, първият ми филм беше сниман в бежански лагер в Македония. В началото, когато започнах да се занимавам с журналистика, съм била и в Кавказкия регион. Поради специфичния ми интерес към Европа съм гледала да се огранича в тази област, защото ми е нужно много време да следя събитията и да се образовам. - Кои са най-трудните случаи, с които сте се сблъсквали? - Спомням си един пример от началото на кариерата ми. Доста преди да започна в bTV, работих в Нова тв. Тогава имаше тенденция нощно време да се снимат репортажи за инциденти, които се излъчват в сутрешния блок на телевизията. Наложи ми се да интервюирам човек, който преди минути беше претърпял катастрофа и беше в ужасно състояние. За да си свърша работата, трябваше да го накарам да преодолее болката. В този момент реших, че това е изкривяване на професията и не би трябвало да тормозя човека заради репортажа. Не ми носи нищо. Трудно ми е, когато трябва да прескоча морални граници. Смятам, че в нашата професия етиката и моралът са много важни. Понякога ме е страх, когато не съм подготвена. Импровизацията е два пъти повече подготовка. Притеснявам се, когато ми се налага да съм на живо в ефир, без да знам с кого и какво да говоря. Да импровизираш е дарба, не е само въпрос на професионален опит. Интервюто взе Соня Стамболийска