Въпреки все по-голямото разнообразие на хранителни продукти на българския пазар дори през зимата делът на българите, които приготвят продукти за зимата не намалява, а дори обратното – нараства. Днес 67% от българските граждани споменават, че приготвят туршии, компоти и т.н. всяка година, а 8% приготвят от време на време. С това общият дял на любителите на домашно произведената зимнина е с около 5 процентни пункта по-висок от измереното през есента на 2010 г.
Макар най-често споменаваната причина за това българите да приготвят консервирани храни е, че така се спестяват средства, немалка част от българите го правят и заради вкуса на домашните компоти и туршии.
Всъщност отбелязваме ръст именно на дела на българите, които приготвят зимнина не с цел спестяване на средства, а с цел осигуряване на вкусни домашни произведения – този процент е нараснал от 31% през 2010 до 38% тази година.
Най-високият дял на приготвящите зимнина е сред живеещите в селата и в малките градове – 87% от жителите на села и 81% от живеещите в малки градове приготвят консервирани продукти за зимата. Малко под 80% от пенсионерите също затварят буркани и консерви всяка година.
Макар и приготвянето на зимнина да е най-популярно сред възрастните хора и сред хората извън големите градове, това съвсем не означава, че останалата част от населението се лишава от домашните продукти.
Цели 55% от най-младите пълнолетни българи (между 18 и 25 години) приготвят или поне участват в приготвянето на продукти.
В отговор на твърдението, че затварянето на зимнина се практикува главно от хора без възможности и е с цел пестене на средства, идва фактът, че 48% от хората с личен месечен доход над 700 лв. също не подминават есенните приготовления на туршии, компоти и друг вид зимни продукти. 50% от тези българи казват, че приготвят зимнина именно заради автентичния домашен вкус, който не може да се намери в продуктите, налични на пазара. Подобно е и положението сред висшистите – почти половината от тях правят буркани и консерви главно заради оригиналния вкус.
Изследването е проведено през първите дни на месец ноември, национално представително е и обхваща 1010 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година
