Отново настоявам за закон за медиите, който да обхване и пресата, независимо от регулацията или механизма на саморегулация, която да премахне асиметрията на медийната публичност в България. Това е позицията на председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов, която той изрази по време на панела “Медийните войни, или медиите между свободата, политиката и бизнеса” в рамките на международния фестивал MEDIAMIXX 2012. “Вестниците вече са наясно, че такъв закон ще ги защити. Смятам, че е нужна по-мощна форма на защита на журналистите и професията”, подчерта шефът на регулатора.

МЕДИЙНИТЕ ВОЙНИ – ВЯРНО ЛИ Е ТОВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ?

“Медийните войни” на практика е иронична метафора на темата за свободата на словото и медиите у нас, която визира проблем по отношение на средствата за масова информация, който вече е индикиран и го разпознаваме както вътре, така и вън от страната, като дефицити по отношение на свободата на словото и медийната независимост. Радостно е, че този проблем вече е във фокуса на дневния ред на професионалната гилдия и обществото след известен период на дистанцираност или отказ на самите медии да говорят за себе си, дори и заради причината, че те са част от социалния свят, който те отстраняват.

КАК СЕ РАЗВИВАХА МЕДИИТЕ ПРЕЗ ПРЕХОДА?

Доцент Лозанов дефинира развитието на медиите в най-новата ни история на три големи периода.
ПРЕЗ РОМАНТИЧНИЯ - времето веднага след 1989 г., неистово се възползвахме от свободата да казваме на висок глас онова, което мислим. Тогава се появиха страшно много вестници, кабелни телевизии – с цялата им наивност и амбициозност, започнаха да се появяват много нови радиопрограми, да се разширява медийният свят. “Това бе въодушевяващ период, защото тогава никой не говореше за реклама, регламенти и закони. Този период много приличаше на митингите на улиците, когато се натрупваха капиталите в медии. Започна един нов живот на свободното говорене”, заяви Лозанов.
Все пак свободата на словото не е равна на свободата на говорещите, тя засяга и свободата на слушащите. През този период на еуфория всеки казваше много повече неща, отколкото можеше реално да изрази.

ПРЕЗ ПАЗАРНИЯ (втория) медията се осъзна като бизнес, който трупа влияние и капитали. При него се появява новата формула - свободният пазар, равен на свободните медии. Появиха се частни национални телевизии, което разби монопола на държавните медии. Но пазарът от само себе си не ражда автоматично свободата на словото.

НАМИРАМЕ СЕ В ПЕРИОД НА ОЖЕСТОЧЕНИЕ

Според шефа на СЕМ медиите сега се намират в период на ожесточение. “Стимулирани от кризата в световен план, започна силна конкурентна битка, която бе най-силно изразена при телевизиите. Тя се проявява и чрез амбицията на операторите не само да искат да бъдат конкурентоспособни на пазара, но и да завоюват все по-голям пазарен дял, което доведе до свиване на пазара. В резултат – все повече се разшири територията на комуникацията, свързана със забавление, стремежът за надникване в частното и жълтото, като паралелно и за сметка на тази тенденция се стесни нишата на качествената журналистика”, обясни доц. Лозанов и допълни: “В този период конкуренцията се изправи срещу качествената журналистика. В такава ситуация най-добрите си отиват първи. Класациите на свободата на словото, колкото и да са условни, регистрират тенденция надолу, защото качествената журналистика и нейните територии започнаха да се стесняват.”

ЖУРНАЛИСТИКАТА ИМА АНГАЖИМЕНТИ

Журналистиката има ангажименти колкото към начина, по който тя се реализира, толкова и към аудиторията. От “медийните войни”, доколкото ги има, потърпевши винаги се оказват читателите, зрителите, слушателите. Все пак те свършиха някаква работа. Медийната свобода е част от културния статут на Европейския съюз, тя трябва да бъде поддържана в стандартите, които очаква и отстоява Европа. И не само да се поддържа, но и да има достатъчно видимост, да бъде доказвана.

Валерия Велева, в. “Преса”
Не споделям термина медийни войни, което е фалшива покривка на проблема. Той опира да същността и устоите на обществото ни като демократично. Ако преди години можехме да кажем, че се развиваме по-напред от политиците, то за съжаление журналистическата гилдия днес изостава драстично. Медийната среда е насител на порочни практики, които ние критикуваме вече 20 години. Няма нищо лошо да се печели от медиите, когато медийният продукт е съобразен с професионалните норми.

Радосвет Радев, собственик на Дарик радио
“Трябва да се регламентира кой може да купува медии в България. За да бъдеш собственик на медия, трябва да имаш качества извън притежаваните финансови ресурси. Все пак българските медии са едно от най-добрите неща на демокрацията. Публиката ще предопредели дълголетието и успеха или отпадането на дадена медия.”

Николай Бареков, директор “Новини и публицистика” на ТВ7
“Смятам за недопустимо собственици на медии да се вместват в съдържанието.
ТВ7 вече има кореспондент в Сирия. Това е добра практика, която илюстрира как се харчи смислено бюджетът на телевизията.“

Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България
Не се отчайвайте, нека има повече медийни гласове, които да работят свободно! Това бе посланието на американския посланик у нас Н.Пр. Джеймс Уорлик.
”Въпреки нашата 250-годишна история на медиите и днес у нас има дебат по теми, които българските ни колеги обсъждат. Този дебат е изключително здравословен за медийната среда. Опитът ни показва, че е добре да има повече гласове в публичното пространство. Смятам, че не са нужни много закони и прекалена регулация, а свобода и многообразие на медии и журналисти, които да се изразяват свободно в публичното пространство”, обобщи посланик Уорлик.