- Господин Дилов, „Седем часа разлика” наистина взриви БГ ефира. В основата на успеха на сериала безспорно е силният сценарий, който можем да сравним с роман, ярките послания и проблемите – отражение на действителността, които поставя действието, режисурата, талантливото актьорско съзвездие. Тв реализацията доближава ли се до очакванията и отразява ли литературните измерения, които изградихте с Милена Фучеджиева?
- Това е сага – такива са амбициозните намерения и на „Глобал филмс“, и на Би Ти Ви. Да правиш сага, днес е рисковано начинание, светът е много по-различен от времето, когато са създавани „Далас”, „Отдаденост” или „Буденброкови”...Екипът е страхотно млад и в момента компенсира с ентусиазъм и страст по-големия опит, който им липсва. Но като цяло вярваме в тях, знаем, че ще порастват заедно със сериала и всяка серия ще става все по-добра. Мисля, че това зрителите ще могат да разберат още от тази и следващата събота, когато „Седем часа” ще се излъчи. Само на 23 и на 30 октомври заради изборите ще е в събота, а не в неделя, както е традиционно досега.

- В съзнанието на публиката се запечатват силно ярки мантри, които сте вградили в сюжета, които са знакови като послания. Очаквате ли да събудите и да предизвикате аудиторията, да индуктирате дебат или да възпламените обществена реакция по неудобни или горещи теми и по кои?
- Да. Надяваме се на това. Сюжетите не просто са вдъхновени от действителни лица и събития, ние се надяваме, че можем да прогнозираме и някои от нещата, които предстоят да се случат. В момента обикалям страната, за да представям книгата „Кой кой е в Седем часа разлика” и непрекъснато проверявам колко сме реалистични, кой и как ни „чете”. Обратната връзка е много силна и много провокативна. Мисля, че сме усетили някакво напрежение, което е чакало отприщване.

- Узряхме ли и на каква часова разлика е обществото ни от правдивата оценка за т.нар. преход? Кои са истините и проблемите, които не акцептираме, не проумяваме, или на които не можем да се противопоставим (които са вплетени и във филма)?
- Все още сякаш не разбираме колко много животът ни е зависим от това, че за последните 20 години връх Мусала е вероятно далеч по-реформиран от съдебната ни система. Все още мислим за българите в чужбина като за емигранти и сме склонни по шаблон горко да оплакваме съдбата им, вместо да ги разглеждаме като свободни хора, които не просто правят много за България. Те са най-големият инвеститор не само в икономиката ни, но и в душите на българите тук. Не сме амбицирани да даваме точна оценка на прехода – всеки е главен герой на собствения си живот и всеки вижда различно най-важното, случило се през последните години. Ние се опитваме да се движим по действителни обществени сблъсъци и разделения, които белязаха икономиката, политиката, културния живот и най-вече съдбата на семействата и душите ни.

- Кои са стратегическите задачи на авторите, кодирани в драматургията и сюжета, извън буквализма на самото действие и обстоятелства, и четливостта на изказаните аксиоми от реалността?
- Опазил ни Господ от аксиоми... Просто искаме да кажем няколко неща: всеки е настигнат от миналото си, седем часа не стигат да избягаш от себе си. Любовта винаги е под обсада, защото е неприродно, чудно явление, далеч надхвърлящо бихейвиористичните обяснения за продължение на рода. Всеки е главен герой на собствения си живот и – ако наистина си давам сметка за това – хубаво е да се замисли какво значи да си герой... Бягаме от аксиоми и готови истини. Всяка истина трябва да е изстрадана, а зрителят да бъде заставен да се пита – аз как бих постъпил на мястото на филмовия герой. Стратегическата задача е да бъдем правдиви, без да издаваме прототипите си. Да накараме хората да съизживеят с екранните герои някои от драмите на времето, да се освободят от някои демони, от които имаме всички нужда да се освободим…

- ”Седем часа разлика” вече е на книжния пазар. Как това ще доразвие самия продукт, какви са паралелите между филма и книгата?
- Това е много полезно четиво – то ще ви ориентира не само кой кой е в „Седем часа разлика”, а и защо е такъв. Има предистории, реминисценции и намеци минало и бъдещо развитие на героите. Писано е изцяло от Милена Фучеджиева, Елена Илиева и Димитър Христов. Моята функция е повече на редактор. В книгата има и информационни текстове и чиста литература, която определям като добра, но функцията е най-вече да помага при първоначалното възприемане на сериала, където зрителите – особено по-възрастните - могат наистина да се объркат кой кой беше.

- Допустимо ли е дописването на сценария на снимачния терен? Творческият екип в лицето на Маги Халваджиян и актьорите имат ли относителната свобода за това: да допривнасят или доразвиват сцена или образ или ....?
- Казах вече, че Маги направи нещо нечувано – довери се на изключително млад екип, в който ветерани са само той и – Силвестър Йорданов, главният оператор. Ние също им се доверяваме безрезервно и твърде често има дописване, продиктувано от логиката… Но има нещо, което не знаете. Героите не знаят какво и как се случва. Наистина не знаят. Всъщност от Библията – основната книга, по която се движи действието, има само два екземпляра – единият е у мен, другият у продуцента на Би Ти Ви, Апостол Пенчев. Режисьори, актьори, всички знаят сюжета максимум един-два епизода напред. Наистина ги връхлитат събитията така, както биха ги връхлетели в живота. Те нямат предварителна нагласа и затова естествените им реакции са много интересни. Мисля, че си личи…

- Как Ви се струва – голям мурафет ли е на днешно време да се издава вестник, както написа Алеко? Кои са най-големите предизвикателства и опасности пред свободата на словото (ако има такива?) и каква е тежестта на думите днес?
- Отговорът ми ще е много кратък – с думите на Конфуций: „Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си”. Мисля си, че моите колеги журналисти сами не си дават сметка какво точно причиняват, когато загърбват етичните норми на журналистиката, или пък се поддават на натиск, изкушават от покупко-продажби…

- Кои са ключовите точки в развръзката на филма и тези в реалността на живота на българите, които вярвате, че могат да осъществят стремежа за по-добър и щастлив живот, близък до надеждите на героите и на нас самите?
- Няма как да ви ги кажа… Само ще спомена, че нищо не е такова, каквото изглежда в началото. Тръгваме доста шаблонно, движим се по основни, „вечни сюжети” – Ромео и Жулиета, Медея, Хамлет… После животът променя стереотипите до степен, че се обзаложих с един ваш колега – да изяде вестника, в който написа, че всичко е ужасно клиширано. Мисля, че около 26 декември ме чака една много, много интересна вечеря…
Това за сюжета. За живота на българите… Най-важното е да разберат, че всичко – добро и лошо - зависи само от тях. Че най-вероятно имат само един живот и нямат право да го пропиляват като репетиция за истинското живеене. Наистина нямат право. Дължат смелост, искреност пред себе си и пред децата си.

- В каква посока очаквате да ни променят поредните избори и какъв е сценарият, който трябва да отстояваме в развитието на страната и на обществото ни?
- Усещането ми е за най-опорочените избори от 20 години насам. Може би знам повече, отколкото останалите хора. Имам усещането, че се възцаряват страх, натиск и извиване на ръце в мащаби, непознати преди. Дано не съм прав. Искрено се надявам да греша, свещ бих запалил за това. Какъвто и да е резултатът от тези избори, най-логичният последващ ход, след като се закълне новият президент, е предсрочни парламентарни избори. Мисля, че такива трябват и на опозицията, и на управляващите.

- Най-новият проект, с който предстои да се захванете?
- О, благодаря за любезния въпрос… С „Ентусиаст“, които издадоха и „Кой кой е в „Седем часа разлика”, планираме в края на ноември да пуснем продължение на „Азй,ФейсБуки, Веди, Глаголи”. Тя най-вероятно ще се казва „Дневниците на малкия Нострадамус” и ще доразвива темите, които застъпвам от известно време в профила си във Фейсбук. Предстоят интересни нови проекти с Маги Халваджиян и „Глобал“, и – най-важното – най-после предстоят и десет дни гмуркане! Изборите напълно провалиха подводния ми живот…честно!