Започва работа през 1994 година като водещ в РТВЦ Варна. След това отива в МSAT, където остава 6 години, като през този период минава през почти всички сфери на журналистическата професия. Миналата година влиза в редиците на bTV като репортер в новинарските емисии. - Как се чувствате на мястото на Ани Цолова? - Много удобно - Ани се е постарала да превърне това предаване в привлекателно място, а нека не забравяме и водещата преди нея Мариана Векилска. Тя направи немалко за сутрешния блок на bTV. Така че аз ще се постарая да продължа добрата традиция в „Тази сутрин“ и да поема с достойнство щафетата от Ани. - Колко ще останете на екран? - Засега няма точни срокове, но може би ще остана до средата на следващата година. - Успяхте ли вече да се сработите с Николай Бареков? - Честно казано, до този момент не съм имала пряк досег с него в кариерата ми, но смея да твърдя, че сега той доста ми помага да вляза в ритъм и се държи много човешки с мен. Даже още в първия ни работен ден заедно ми сподели, че винаги мога да разчитам на него от тук нататък. - Как се справяте с ранното ставане? - Доста ми е трудно. Това беше едно от големите ми колебания дали да приема новия пост. Освен това имам 5-годишна дъщеря и трябваше да се съобразя и с нея. Но в крайна сметка Люба Ризова ме успокои и ми каза, че така ще имам повече свободно време през следобедните часове. Смятам, че стига да имаш желание, се свиква с всичко. - Кога попаднахте в bTV? - Случи се миналата година, точно след като се завърнах от Германия. Там живях близо 3 години, създадох и своя продуцентска къща, с която исках да реализирам собствено предаване, ориентирано към потребителския сектор. Предложих идейната концепция за изданието на bTV, но се оказа, че има неща за доизпипване, за да може проектът да стартира в ефир. В крайна сметка отново останах вярна на чистата журналистика като репортер в bTV Новините. - Защо не останахте в Германия? - Всъщност, заминах за Германия заради любимия ми човек, никога не съм мислила да емигрирам. За времето, прекарано там, се научих на голяма дисциплина и организираност. Дори до ден днешен продължавам да си изхвърлям боклука разделно заради създадените ми там навици. - Сега няма ли да ви липсва динамика в правенето на репортажи? - Не, защото харесвам да водя и живи разговори, но ще направя всичко възможно да не прекъсвам работата си като репортер занапред, защото обичам да следя събитията от техния епицентър. - Кой ваш репортаж ви е разтърсил? - Никога няма да забравя репортажа ми за младежа Даниел Вичев, който загина при пожара във влака София-Кардам. Момчето бе само на 25 години, всичките му приятели бяха убедени, че той е успял да скочи от вагона в движение и го търсеха буквално по цялото трасе на жп линията с надеждата, че само си е счупил нещо. Драмата бе в това, че Даниел вече фигурираше в списъка с жертвите, а неговите близки, както и Гражданска защита, все още не знаеха за това и продължаваха да го издирват. Аз обаче бях уведомена за гибелта му и колкото и да ми бе мъчително, трябваше лично да съобщя на близо 30 негови приятели и роднини ужасната новина. След това се прибрах у дома разтреперена и ми бе необходимо доста време, за да се поуспокоя. - Какви предавания предпочитате да гледате? - Задължително следя новинарските емисии, колкото и натоварващи напоследък да са те. В този ред на мисли бих гласувала и с двете си ръце за въвеждането на закон у нас, подобен на този в Румъния, където 50% от новините трябва да са с положителна насоченост. Иначе се разтоварвам с музикални канали и може би съм една от най-големите почитателки на INXS и Майкъл Хътчинс. - Харесвате ли агресивния тип поведение на екрана? - Не съм привърженик на този тип водене. Достатъчно агресия се излива отвсякъде, затова лично аз държа на по-мекия тон в разговорите, но когато темата го изисква, не си спестявам и по-острите въпроси към събеседниците срещу мен. - Как се разтоварвате извън работата? - Най-вече като се разхождам с дъщеря ми, а другата ми мания е да говоря с часове по телефона. Отскоро започнах да тренирам и водна аеробика. Интервюто взе Християн Немски