В документална поредица от 100 видеоинтервюта /всяко между 120-200 минути/ с изтъкнати учени от Българската академия на науките и водещите висши учебни заведения в страната се представя реалното богатство на научната мисъл у нас, както и пътят на някои изтъкнати изследователи и преподаватели, наложили се в чужбина. Целта е създаване на съвременен видеоархив, който ще бъде достъпен за учени, студенти и всички, които се интересуват от историята на българската наука и култура. Най-интересните части от тях ще бъдат публикувани до края на годината в книга.
Проектът „Златен фонд на българската наука. Личностни и социални детерминанти в творческия процес на видни учени” се реализира благодарение на Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието, младежта и науката. Той е уникален, защото представя учените като личности, разчитайки на традицията на т.нар. устна история. Но предпочитам да я наричам живяна история, понеже е свързана със съхраняване живата памет на науката чрез лично споделени спомени, себеоценки и оценки на епохата. В този смисъл герой в интервютата е и самото време. Проектът е реализиран и с участието на екипа на проф. Стоян Денчев – ректор на Университета по библиотекознание и на Института за изследване на изкуствата при БАН. До момента са реализирани 54 записа, като сред интервюираните академици са Александър Попов и Александър Петров, Благовест Сендов, Васил Гюзелев, Дочи Ексерова, Иван Юхновски, Кирил Боянов, Кирил Василев /интервюиран е и синът му проф. Николай Василев, което дава много провокации за размисъл относно житейската равносметка на различните поколения!/, Петя Василева, Петър Кендеров, чл.-кор. Аксиния Джурова, Милена Цанева, чл.-кор. Емилия Пернишка, Йордан Йорданов, видните ни хирурзи проф. Дамян Дамянов и проф. Александър Чирков, проф. Надежда Драгова, проф. Д. Христов, проф. Ивайло Знеполски, проф. Никола Георгиев , проф. Александър Федотов, проф. Емилия Стайчева, проф. Клементина Иванова, проф. Валерия Фол /в пилотните интервюта пък е интервюиран нейният покоен съпруг А. Фол/, с най-добрия преподавател и методолог на преподаването на италиански за чужденци проф. Катерин Катеринов, с преподаващия в Рим проф. Красимир Станчев и много други.
Акцентът при всяка една от тези големи индивидуалности с крупни научни приноси е поставен върху плурализма на гледни точки, политическите пристрастия, авторския натюрел, представящи в своята съвкупност света на учения в света на реалните социални и житейски противоречия, авторски и човешки търсения, надежди, разочарования. На фокус са личността, социалният статус на учения, неговият мисловен свят, равносметките му. Интервюто внася момент на съзнателно търсена документалност и автентичност, внушавайки усещането за оживял културен процес и силно личностно присъствие при оценка на отминали и настоящи събития, тоест, към станалото и ставащото. В условията на демокрация, когато престава да действа синдромът на автоцензурата, се получава освобождаване от комплекса на премълчаването и споделянето на полуистини и се създават условия за изпъкване вярната картина на преживяното в миналото и настоящето. Този проект е и послание към поколенията да помним какво е било, какво е и какво ще остане, защото доста често в България се оказваме безпаметни за миналото.
Накратко, проектът „Златен фонд на българската наука” е замислен едновременно като налагане ново разбиране за ролята и значението на научните архиви в епохата на електронните комуникации, но и като фокусиране вниманието върху един, особено за България, слабо осветлен проблем – живяната от нашите съвременници история, оценена от самите нейни творци. Заради мултидисциплинния си характер този модерен аудиовизуален фонд ще може да бъде успешно използван от всички, които се интересуват от еволюцията, националната идентичност и традициите на българската наука.