- Г-н Чернин, какви са интересите на News Corp. на Балканите? - News Corp. непрекъснато търси нови възможности за растеж и развитие. Обикновено те се провокират в определени региони на света. Не става въпрос за Западна Европа и САЩ, защото те нямат нужда от растеж, пазарите там са изцяло развити. Следователно интерес за нашата компания представляват Източна и Централна Европа, които в момента са в процес на развитие. Това е уникален пазар за нас и присъстваме на него от седем години. Има ни по кабел, имаме известен интерес в радиа и в списания. - Ще развивате ли и как присъствието си в България? - Това е чудесен пазар, на който растем изключително бързо. Затова искаме да продължим да инвестираме в него и да видим дали той ще ни предостави още възможности. Търсим допълнителни кабелни канали. Логично е за компания от нашия ранг - ние сме огромен консорциум, с много възможности, когато правим бизнес, да се водим от три основни неща. Първо, да се прецени държавата като цяло – дали тя е справедливо и честно място да правиш бизнес. В този смисъл се чувстваме чудесно в България. Освен това имаме добри и силни местни партньори, на които можем напълно да се доверим, а това е втората задължителна предпоставка за успешен бизнес. Третото необходимо условие е да имаш талантливо ръководство. А и трябва да разчиташ на честни хора, защото ние не говорим български. Ние сме толкова добри, колкото са добри тези, с които работим. - Доволни ли сте от инвестициите си у нас и каква част от тях сте възвърнали? - Доволни сме - в смисъл, че News Corp. постигна голям успех в България, но никога не сме напълно доволни. Винаги изискваме повече, а пък и всеки иска да продължава да се развива. За нас стъпването на българския пазар е огромен успех – направихме мащабни инвестиции и затова искаме да продължим в същия дух. - News Corp. издава много вестници в целия свят, но нито един от тях не е на английски. Бихте ли инвестирали в издание, списвано на друг език? - Вероятно не. Знаете, че да издаваш вестник на чужд език е изключително трудно, когато не говориш съответния език. За да си добър издател на вестник, трябва да можеш да прочиташ всяка история и да си сигурен, че си точен, че няма да подведеш читателя си. Писането е интересна и динамична дейност, тя трябва да служи на хората, да изпълнява определена функция за всеки читател, като задоволява вкусовете му и така да привлича още аудитория. Това е почти невъзможно, когато не говориш езика, на който пишеш. Когато те питат какво мислят хората, трябва да дадеш адекватен отговор, но за нещастие в нашия случай никой от нас не говори български. - Заплаха ли е интернет за традиционните вестници? - Мисля, че и да, и не едновременно. Определено интернет е заплаха, защото навсякъде по света младите хора четат все по-малко вестници, отколкото предишните поколения. Освен това има по-бързи начини новините да достигнат до теб, отколкото да си чакаш вестника сутринта. Докато правиш това, вече си научил какво се е случило, и то не само в твоята страна, но и в целия свят. Освен това вестниците са възможност, поне ние гледаме на тях така като журналисти. А работата на журналиста е да бъде най-отпред, да представя информацията ясно, да анализира и тълкува информационния поток. Това не може да се направи по интернет или по телефона. Светът е сложно място и се нуждае от силни журналисти. Работата ни е не просто да намираме и набираме информация, а да осигуряваме анализ на новините по интернет, телефоните, списанията, телевизиите, вестниците и т.н - След като купихте портала MySpace, News Corp. има ли амбиции да стане собственик и на най-голямата интернет търсачка Google? - Ето го и проблема! News Corp. има капитали от 70 млрд. долара, а Google е на стойност 250 млрд. долара. Е, не мисля, че можем да си позволим да ги купим. (Смее се.) Те са много по-голяма компания от нас. - Официално се твърди, че някое от децата на Рупърт Мърдок ще наследи медийната му империя, но неофициално за това се спряга Вашето име. Кое от двете е вярно? - Господин Мърдок не отива никъде, няма и да се пенсионира. Освен това има членове от Борда на директорите, които взимат решенията. Това са клюки и слухове, а хората обичат да се занимават с тях.