“Преди няколко седмици председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу каза нещо, което няма да забравя никога: "Първата година от членството на България в ЕС е една история на успеха." Сложете ръка на сърцето си и кажете колко от вас вкараха в заглавие тази теза, това възможно най-силно признание? Това попита главните редактори и издатели президентът Георги Първанов на откриването на Четвъртата среща на българските медии в Мадрид в присъствието на кмета на испанската столица Алберто Руиз Гаярдон. Освен тях за старта на медийния конгрес в кметството пристигнаха вицепремиерът Ивайло Калфин, министърът на държавната администрация Николай Василев, лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски, депутатът Соломон Паси. В залата присъстваха журналисти от 30 родни печатни и електронни медии от няколко континента. “Бъдете критични, защото има много какво да се критикува, и в същото време нека да не се подминава онова, което истински утвърждава нашето национално самочувствие, онова, което казаха Буш, Саркози и много други лидери на Европа, които бяха в България", заяви още Първанов. Според него медиите в България са длъжници на онова, което правят българите по цял свят. “Обикновено отразяваме онова, което прави един или друг политик, когато занесе кашони с книги например, а има много по-значими неща, които могат да се отразят и да бъдат в основата на едно ново национално самочувствие”, допълни още държавният глава. Според него не е случаен фактът, че медийният форум се провежда в разгара на дебата за нова стратегия и политика на българската държава към сънародниците ни в чужбина. Президентът посочи, че е необходимо създаването на специален фонд, който да подпомага организации, инициативи и проекти на българите в чужбина. Нужна е и специална програма, която да поощри привличането на сънародниците ни в България, включително и чрез т. нар. зелена карта. Георги Първанов отбеляза и необходимостта да се преосмисли законовата база, започвайки от закона за българите в чужбина. “Много други закони трябва да бъдат променени, в това число и с откровено поставяне на въпросите, свързани с дефектите в нашата политика, с критика на грешките, които правим”, категоричен бе държавният глава. Според него медийният форум бавно, но сигурно се налага като едно от знаковите събития в духовния календар на българите. “Ние не се притесняваме от критика”, заяви още президентът. Часове по-късно той обядва с испанския крал Хуан Карлос. “Мадрид благодари, че срещата на българските медии е тук”, заяви кметът на испанската столица Алберто Руиз Гаярдон. Експремиерът Симеон Сакскобургготски пък оповести, че “както казвали инфантите, се чувствал като “осиновен син на Мадрид”. Лидерът на НДСВ бе обявен за почетен гражданин на града преди четири години. Веднага след официалната церемония кметът на испанската столица Алберто Руиз Гаярдон даде коктейл за делегатите на конгреса на българските медии. На нея бе представена на испански език и книгата “Кратка история на България” на проф. Николай Овчаров. Темата за афинитета на медиите към лошите новини продължи и в първия дискусионен панел на конгреса, воден от Николай Кънчев “България между двете срещи. Какво се случи?”. Според доц. Георги Лозанов тези срещи носят риск медиите да погледнат през “розови очила”. Александър Градинаров от “Парижки вести” пък предизвика бурни реакции на колегията, като посочи, че според него в България няма гражданско общество, а медиите са с намордници. Тезата му обориха издатели и редактори от Лос Анжелис, Чикаго, Атина. Те призоваха медиите в България да помагат на колегите си от чужбина за предоставянето на информация. 330 млн. зрители ще гледат телевизия по GSM през 2012 година. Данните на Informa Telecom, рисърч агенцията на Financial Times, оповести Младен Стаматов, директор “Услуги с добавена стойност” в МТЕЛ. Той посочи още, че относителният дял от приходите от мобилно съдържание до 2010 година ще бъде 47 милиарда долара. В началото бе... Най-голямото медийно събитие извън границите на България, чийто организатор е БТА, стартира нетрадиционно – с блицтурнир по шах. Световният шампион Веселин Топалов игра срещу шестима съперници – писателя Антон Дончев, министър Николай Василев, депутатите Соломон Паси и Пламен Моллов, шефа на БТА Максим Минчев и шефа на MTEL Йозеф Винацер. Според Топалов противниците му, независимо че не са професионалисти, го връщали в състезания от световна величина. Най-голяма съпротива шампионът видя срещу Антон Дончев. Останалите срещи завършиха с реми.