Бистра Диляноф е диригент и композитор от Третата Виенска школа и работи върху развитието на дванайсеттоновата музикална теория на Й. М. Хауер и Отмар Щайнбауер към Виенския университет. Тя е един от основателите на Виенския институт за Klangreihen Musik. По нейна идея се създава проектът АБ-Артпроект. Целта на проекта е да популяризира българската култура в Европа и европейската култура в България. Австрийско-българската артформация изнесе през последната година поредица от успешни концерти под патронажа на посолството на Република Австрия в България. Идеята на АБ-Артпроект е да се намерят нови, оригинални и атрактивни пътища в сценичното и изпълнителското изкуство, адекватни на съвремието ни. Централна тема на проекта е популяризирането на модерната музика в синкретично единство с театър, литература и други изящни изкуства. - Коя от двете стратегии на „Кинетик” и „Стрела” смятате, че беше по-успешна? Използването на гише за продажбата на билети или обикалянето около посетителите на ролкови кънки? - При стратегията на продажба на билети трябва да се има предвид, че клиентите в случая са с нагласа за забавление и почивка и не биха положили усилия за покупката си. Много търговци грешат, като предлагат оферти, при които клиентът трябва активно да мисли и избира. - От вашия професионален опит какво смятате, че мотивира хората към покупка на билети? Има ли нещо определено, с което човек трябва да се съобрази при продажбата на билети и рекламата на концерт или друго събитие? - В свободното си време потребителят реагира на реклама пасивно и подсъзнателно - затова трябва билетите да се предлагат по най-достъпен, очевиден и общоприет начин. Едно гише удобно разположено, очевидно и лесно за намиране е пръв и подсъзнателен избор. Мобилните продажби са агресивни, и в подсъзнанието на хората несигурни - няма печатни материали, а и хората се чувстват комфортно, ако могат сами да прочетат и решат покупката си. Допълнителният стимул, като подаръци, не играе решаваща роля в този случай, но може да донесе допълнителни доходи или разходи (ако не се прецени допълнителното финансово натоварване). При мобилните продажби билети се купуват от случайни хора, които нямат точна концепция за забавлението, което искат. В този случай намирането на клиент, готов да купи, е въпрос на визия, а не на избор от страна на клиента. При един билетен център клиентите са решили да си закупят билети и го търсят целенасочено - при една добра печатна реклама и агитация те се насочват там и се научават да го намират. При отбора с кънките мотивацията им беше насочена към визията им, победата над другия отбор и отмъщението на Ники, докато „Стрела” мислиха как да продават от гледна точка на клиента и реагираха на ситуацията с допълнителна реклама. - Смятате ли, че използването на система, като Ad Walker, която позволява показването на видеоклипчета на екран и плащането с карта, би улеснило покупката на билети в България? - В България продавачите на билети са длъжници на клиентите си. Системата Ad Walker е много успешен вариант, но тук все още няма центрове за специализирана продажба на билети, която да предлага удобства за плащане и избор на продукт. Аз, явявайки се в ролята на изпълнител и продуцент, имам нужда от реална продажба на билети с публика, готова да заплати не само веднъж, но да стане клиент и в бъдеще. Тук играят роля много фактори - възможност за многократно посещение, удобно място на билетния център с удобно работно време и удобен начин за плащане, достатъчна печатна и друга реклама, интернет достъп, благонадеждна информация относно събитията. Така се роди идеята да имаме собствен билетен център освен вечерната каса преди концерта. Той е разположен на ул. „Граф Игнатиев” и отговаря на горните изисквания. Проблемът е с доставчиците на билети, които не дооценяват факта, че трябва да се осигури максимална достъпност на клиентите до билетите. Има още много да се прави в тази насока в България. Въпросите зададе Невена Гаджева