ББДО е основана през 1891 г. в Ню Йорк, а днес вече е сред най-големите и най-награждавани в света, има служители в 77 държави. През 2006 г. кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг обяви 10 януари за Ден на ББДО в мегаполиса. ББДО първа откри радиото като медия. На родния пазар гигантът стъпва през 1993 г. чрез рекламна агенция „Графити ББДО“. От миналата година медиа планирането в нея се отделя в Media Direction, а рекламният маркетинг - към агенция Proximity. Тя е първата българска компания, която за втори пореден път печели отличия на международния фестивал в САЩ Summit Creative Awards, и то не едно, а три - златно, сребърно и бронзово. На рекламния фестивал в Албена тази година „Графити ББДО“ се конкурира с проекти в няколко категории, сред които рекламната кампания „Цялата истина“ за Нова телевизия, „Днес ми е...“ за „Пикадили“, „PR събитие Pepsi стая“ и др. - Г-жо Пенева, следите отблизо световния рекламен пазар. По какво се различава българският? - Основната разлика е в традицията. Колегите ни в САЩ правят реклама от 115 г., а ние - едва от 15 г. Ако се сравняваме с Румъния, през последните 5 г., доста изоставаме – там клиентите са по-големи и качеството на продуктите по-високо. Ние пък сме по-развити спрямо Македония, Албания и Сърбия. - Реализираният криейтив винаги ли е обусловен от икономически фактори? - Първо трябва да имаш клиент, който да има разрешението да прави местен криейтив. В началото големите международни клиенти идваха с готовите си продукти. Тогава работехме за компанията Wrigley. Колега от Германия записваше гласовете за адаптация на телевизионните клипове. Със записа се прибираше в Германия, там смесваха картината и звука и ни изпращаха готовия продукт. Това беше масова практика. Сега е съвсем различно. Имаме международни клиенти, които снимат на местно ниво дори клипове. - Какви са негативите за малки пазари като нашия? - По-глобалните марки често залагат на общ криейтив, който да е за няколко държави едновременно. Излиза им доста по-евтино да снимат на едно място, да плащат само на една агенция, а не на три. Важно е да няма разминаване в интерпретацията на марката. Така се пренебрегват културните различия. Практикува се редовно на малките пазари, не само в България. Колеги белгийци също се оплакват. - Работите за клиенти от ранга на Pepsi, Wrigley, Henkel, Master Foods, Generaly. Кои са най-интересните ви проекти? - Големи компании като Pepsi са ни гласували местния криейтив. През 2002 г. английската компания Rexam избра „Zagorka футболен кен” за най-добрата кампания на кен в Европа. Гордея се и с първата кампания за „Биохим“, след като ги купи HVB. HVB бе обявена за най-успешната в Централна и Източна Европа. - Рекламодателите ли диктуват правилата? - Проблемът е, че те нямат общо становище. Това проличава най-ясно с пийпълметричната система. Имаме потребителски комитет от 3 г. Тогава имаше един доставчик на тв данни -ТВ ПЛАН/ TNS. Функцията на комитета беше да следи за достоверността им. В един момент обаче се появи и втора пийпълметрична система – GARB, което е абсолютно безумие. Всяка от големите телевизии дава данни на различна агенция. Когато ни интересува някое предаване, разполагаме с две системи за неговия рейтинг и няма обективност при проверката на цифрите. Въпреки че данните и на двете агенции са близки, самото им съществуване на малък пазар като нашия е безумие. Това е все едно да имаме две валути, лев и долар, но да не знаем какъв е курсът между тях. Да не знаеш, когато купуваш един долар, на колко лева се равнява и всъщност ти какво купуваш и на каква цена го плащаш! - На рекламния фестивал в Албена участвате още от създаването му. Накъде върви той? - Всяка година фестивалът става все по-добър. Особено в техническо отношение. Малко сме нетърпеливи и затова може би той не се развива с темповете, с които бихме искали. Това е нашият местен, локален фестивал за българска реклама и е много необходим за бранша ни. Фестивалът буди все повече интерес - тази година броят на участниците е рекорден, затрудняваме се даже с настаняването им. Интервюто взе Доротея Младенова-Генева