Продуцентът Димитър Бакалов, който се е наел да намери парите за новия проект „Оркестър с име”, е човек със солиден опит в рекламния бизнес. През 1995 г. той основава Stripe Advertising and Audiovideosolutions - частна компания с два главни отдела - рекламна агенция за пълно рекламно обслужване и продуцентска къща със собствено постпродукционно и звукозаписно студио, концентрираща усилията си върху видео, аудио и 3D рекламните форми, както и графичния дизайн. Според Димитър Бакалов компанията се стреми да създава медийно съдържание, което вдъхновява и преобразява бизнеса. Дело на компанията през тази година са редица запомнящи се рекламни материали за „Кока-Кола“, „Нестле“, „Нокиа“, „Виваком“, МКБ Юнионбанк, Първа инвестиционна банка, „Пиринско пиво“ и т.н. Филмът „Оркестър с име” ще бъде най-голямото предизвикателство за младата компания.

---

- Г-н Бакалов, ще успеете ли да завъртите камерата през октомври 2010-а?
- Силно се надяваме, но искам да информирам онези, които не знаят, че този филм ще трябва да се прави с т. нар. частно финансиране. Както знаете, по ред причини държавата няма пари за кинопроизводство. Това, което аз като продуцент се опитвам да направя, е да събера необходимите пари чрез спонсори, ако щете и рекламодатели дори, пък и от всеки редови зрител, който иска да подпомогне този проект. Но както се казва, пилците ще ги броим наесен и може би в края на август ще имаме яснота по въпроса.

- Но какво стана с държавното субсидиране?
- Кандидатствахме миналата година с този проект в Националния филмов център /НФЦ,/, но там прецениха, че има по-добри проекти, и не получихме субсидия. На пролетната сесия дори не кандидатствахме, защото държавата отряза 50% от субсидиите дори и на тези, които бяха спечелили.

- Защо не одобриха вашия проект?
- Има една точкова система, по която членовете на журито оценяват проектите на база „качества на сценария”, на база „опит на създателите” и т.н. И така всеки слага някакви точки. А ние не събрахме нужните такива.

- Вие за какви пари кандидатствахте? Говореше ли се за конкретна сума?
- Да, говореше се за сума. Но според правилата на НФЦ, тъй като за режисьора това щеше да бъде дебют, ние нямахме право да кандидатстваме за повече от 600 хиляди лева, което нямаше да ни стигне. И дори тогава да ги бяхме взели, пак нямаше да ни стигнат.

- Все пак има ли светлина в тунела?
- Да! Има вече интерес от рекламодатели, има фирми, които изявиха интерес и обещават своята подкрепа. Имаме т.нар. план „А“, който е оптимистичният и според който вярваме, че по-голямата част от сумата ще бъде събрана до края на лятото, за да можем да стартираме евентуално в края на септември снимки. Другият вариант е да снимаме другото лято и това е доста вероятно по простата причина, че фирмите, които искат да дадат пари за създаването на този филм, гласуват рекламните си бюджети през септември, октомври, ноември. А когато ние се появихме, те вече си бяха разпределили парите.

- Този филм вече на два пъти търси своето продължение.
- Мисля, че никой не беше се захващал така сериозно с реализацията му. До този момент стъпките, които се предприемаха, бяха половинчати. Проектът е на три години. Говоря ви за сегашния сценарий.

- Направихте трейлър на филма, нещо, което досега не е познато у нас?
- Когато със сценариста и режисьора обсъждахме нещата, бяхме се поотчаяли – признавам си, защото виждахме,че трудно ще съберем парите. И когато излезе „Мисия Лондон”, видяхме, че интерес към българската комедия има. Фактът, че толкова много хора жадуват за подобен род филми, за нас означава, че бихме могли да търсим средства от частни източници. Още повече ние знаехме, че имаме едно име, което ще се продава по-лесно от „Мисия Лондон”! Всъщност този трейлър, който вие виждате в интернет, е направен с доброволен труд. Вложихме, разбира се, усилия и средства, без които не може, но си беше едно еуфорично усилие.

- И колко ви струваше този трейлър?
- Предпочитам да не казвам сума, но това са си три снимачни дни, които, както и да ги погледнем, са сериозни пари.

- Всъщност вие всички сте дебютанти в игралното кино - и режисьорът, и сценаристът?
- Сценарият на Генчо Генчев е много добър. Той е успял да хване духа на тези герои и диалогът е много жив, много близък до „Оркестър без име”. Както знаете, самият Стратиев е писал втора серия на своя филм. Прочетох първо на Генчо сценария, а после захванах сценария на Стратиев. Колко много неща от нашето време е хванал Стратиев, но все пак те не могат да се реализират, защото са различни. Генчо ми довери, че не е чел втория сценарий на Стратиев по простата причина, че иска да създаде нещо собствено.

- Вярно ли е, че всеки може да участва според силите си във финансирането на филма?
- Да, това е вярно. В момента тече кампания. С нея обявяваме, че такъв проект съществува и който би искал да помогне финансово, има възможността да го направи чрез нашия уебсайт и по този начин да участва автоматично в нашата игра. Чрез нея ние ще раздадем на дарителите, така да се каже, пет участия на лотариен принцип. Ние сами си го измислихме и дарителите ще могат да видят имената си сред създателите на филма. В надписите ще включим всички, които са дали пари, които са помогнали. А пък на пет души от тях ще дадем възможността да участват с някаква епизодична роля.

- „Оркестърът с име” има ли си име вече?
- Това ще разберете, когато гледате филма, след като го направим. През октомври трябва да заснемем „Октоберфест“, защото това е задължителна част от филма. А пък другото лято ще продължим. Въобще варианти много!

- Имате ли финансовия потенциал да издържите до другото лято или до другия октомври? Няма ли опасност групата ви да се разпадне?
- Ще се опитаме да поддържаме патоса. В сайта ни ще има нещо като бюлетин, който ще разказва за развитието на проекта, всички чакани подробности около него ще могат да се прочетат там. Това не е нова идея. Такова нещо е правено по време на Френската революция. Един френски художник на име Жак Давид, който по онова време е бил галеник на революцията, когато революцията започва да „изяжда собствените си деца”, когато Робеспиер е бил обезглавен, решил, за да създаде консенсус у парижани, да започне да рисува една картина, която се нарича „Похищението на сабинянките”. Тази картина цял Париж е ходил да гледа как върви рисуването, като е излизал на всеки две седмици бюлетин докъде е стигнала работата. И цял Париж е подпомагал създаването й. Ще ми се да вярвам, че и ние можем да извървим същия път.


Интервюто взе Красимир Петков