Мари Къналян

Астор е на път да се сдобие със звезда на Famous Алея на славата пред кино „Арена-Младост“. Събитието ще се случи на 14 юли в 13 часа. Магьосникът ще сложи своя златен подпис върху звездата в присъствието на фенове и близки приятели.
Роден в Шумен на 18 ноември 1943 г., Антраник Арабаджиян – Астор и до днес остава единственият европеец, носител на златен “Оскар” за магическо изкуство. Още от най-ранна детска възраст той усеща влечение към фокусите. На 10 години вече решава, че е магьосник, след като отгатва отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а той все не може да я научи. Астор е един от малкото илюзионисти, които владеят всички жанрове в магията. Определян е като мага с уникален стил, а името му стои до тези на великите Зигфрид и Рой и Дейвид Копърфийлд. Зад гърба си има над 16 хил. представления в целия свят.
От създаването си през 2005 година до момента 9-членното жури във Famous Алеята на известните българи е присъдило звезди на безспорно доказали таланта и способностите си личности, направили страната ни известна по цял свят. Това са хора като Васко Василев, Димитър Бербатов, Лили Иванова, Валя Балканска, сестри Малееви, Теодосий Спасов, Христо Стоичков, Васил Найденов, Веселин Топалов, Стефка Костадинова и други. Идеята да събере всички тези феноменални личности на едно място е на любимото уиски на Шотландия - The Famous Grouse Scotch Whisky.


- Астор, как се отнасяте към славата?
- Нормално. Свикнал съм с нея още от детските си години, когато правех първите си фокуси, а близките ми се чудеха. Моята баба ме запали по магиите. От нея съм научил и първия фокус, с един пръстен… Вторият беше с един нож и хартийки. Бях само петгодишен, а ги правех много уверено и публиката – сиреч моите приятели от улицата, ме аплодираха. Значи, вкусих от славата твърде млад. Следващите фокуси ги научих от факира Мити – единия сам го разкрих, другия ми го разкри той самият.

- Как се прави име в илюзионното изкуство?
- Няма рецепти. Всеки сам си прави името. Аз моето го направих с много труд. От собствен опит мога да споделя, че изобщо не е казано, че ако много играеш, ще направиш голямо име. Защото може да си много продуктивен, но продукцията ти да не струва нищо. Човек трябва да притежава нюх. Ето, мистър Сенко беше най-пробивният, а Лепас – един от най-знаещите. Амбицията е много важна. Аз за себе си бях убеден, че с друго, освен с магии, не мога да се занимавам. И така си направих името. Сега вече името работи за мене.

- А шансът има ли място във вашата професия?
- Разбира се, че има. Аз обикновено съм късметлия. Един от най- големите късмети в живота ми е участието на фестивала в Карлови Вари. Бях се подготвил и за двата жанра – комичен и фокуси. В един момент конферансието ме обявява за манипулатор, аз не съм готов за манипулатор, бесен съм, но няма начин. Питам: „Защо така?”. А той ми отговаря: „Вашият колега, господин Мити, дойде и каза, че сме сбъркали с вас, че сте искали друга категория.” Ние с Мити сме много добри приятели, това е известно. Защо ли постъпи така, не знам, но ми направи голяма услуга. Станах първи и в манипулациите. Дадоха ми Купата на викингите, връчи ми я човекът, под чиято егида се провеждаше състезанието – един голям магьосник, норвежецът Ян Кросби. Заради тази купа ме поканиха следващата година да гостувам на Норвежкия магически клуб. Играх там като гост, а не като състезател, с най-великите магове на света. Харесаха ме и започнаха да питат: „Кое е това момче?” Това участие ме избута поне 15 години напред, хвърли ме директно във висшата лига. И заваляха покани от Холандия, Франция, Лондон. Точно в тези моменти се запознах с най-добрия чешки магьосник – Абсолон. Станахме приятели, именно той ме открехна за IBM - Интернационално братство на магьосниците в Америка.

- Изявявали сте се на сцената в Лос Анджелис и Лас Вегас. Как се случи всичко?
- В Лас Вегас отидох през 1982 година. Заведе ме един мой съученик. Там посетих най-мащабното магично шоу за всички времена – Зигфрид и Рой, невероятно преживяване. Само балетът им се състоеше от 60 дами – нещо, което не бяхме виждали до този момент в България. След него гледах най-голямото шоу във Вегас – „Джубилей”, или преведено – юбилей. Там ми стана още по-лошо, а дамите в балета бяха 100 – наредени на стената като в пчелна пита, във всяка клетка по една жена. Играеха тогава Самсон и Далила. Представете си, по сцената се разминават истински самолети, от тавана падат стъклени подиуми, тук танцуват 3, там танцуват 4, направо се побърках.
Когато гледах всичко това във Вегас в далечната 1982 г., си казах, че до 10 години и аз трябва да направя всичко възможно да работя там. Бях си го поставил като фикс идея. Много по-късно продуцентът, с когото работех, Сами Кинг, ми каза: „Асторе, всеки човек трябва да има една мечта, за да се стреми да я осъществи – ако един човек няма мечта, той няма да постигне нищо”. И аз сбъднах мечтата си. Взех единствения “Оскар” за магическо изкуство, който напусна американския континент, или, казано другояче, единствения “Оскар” в Европа. Работих и в Магическия замък в Холивуд. И си помислих, че няма какво да правя повече в Америка. Дори когато дъщеря ми се омъжи в Америка, ходех там на гости само за да я видя,

- Колкото и да е банално, да попитам и за номера с главата, вашия коронен номер?
- Той си остава най-рекламният в света. Дали ще летиш във въздуха, дали нещо друго… но видят ли те без глава, действа много особено. Заради тоя номер съм си обръснал главата.
Първия път го направих като самодеец, след това започнах да го усъвършенствам. Първо го играх в Хасково, през 1981-ва, края на пролетта – две препълнени представления, на които бившата ми жена ми асистираше. Накрая я разплаках, защото направих номера без нито една репетиция, а тя не знаеше какво става, как да продължи да ми асистира.
Номерът си остава мой патент. Говореше се зад гърба ни, че само Сенко и Астор си свалят главата. Не че и Орфи и други не могат да си я свалят, но има негласна етика при нас и никой магьосник не посяга на хляба на другия. Дейвид Копърфийлд знае аз как си свалям главата, аз знам той как лети, но нито аз ще полетя, нито той ще си свали главата. Разпределили сме си нещата.

- Във всеки ваш спектакъл има и хумор?
- Задължително. Любовта ми към комичното съществува от детските ми години. Човек, който обича хумора и веселите шеги и случки, несъзнателно ги прокарва в работата си. За мен най-висшето изкуство е комичната магия!