Михаил Заимов: Готвя се за голяма експедиция в Черно море


Михаил Заимов откри изложба с подводни фотографии в музейната галерия за модерно изкуство. Събитието събра на „Оборище” 10 артисти от различни поколения. На откриването на изложбата на Заимов бяха художникът Греди Асса, тв продуцентът Джуди Халваджиян, актьорите Анани Явашев и Деси Тенекеджиева, художникът Ясен Гюзелев, Оля Генчева, артисти от различни поколения. „С тази изложба закриваме сезона в галерията за модерно изкуство. Надявам се, тя ще ви пренесе в един вълшебен свят, уловен по неповторим начин от Михаил Заимов”, каза на откриването галеристката Деница Атанасова. Великолепните подводни снимки са повод за среща с автора.


- Господин Заимов, за публиката е интересно да узнае къде са снимани фотосите, които излагате?
- Това, което виждате, е снимано в последните две години в топлите морета, в Тихия океан, на остров Сипадан в Малайзия. Там биоразнообразието е изключително голямо, около този остров живеят около 3000 вида морски обитатели. Споделям с публиката снимки от Средиземно море, от Микронезия, въобще от местата, където съм се потопил през последните две години.

- Откога се занимавате с подводно снимане?

- Почти откакто се помня се занимавам с фотография – отначало снимах със „Смена 8“, а по-късно започнах да правя снимки и под вода с един водоустойчив фотоапарат, който дълго време ползвах, та чак до днес, когато моето фотографско оборудване тежи 60 килограма. Когато пътувам, ме скъсват по летищата от такси „свръхбагаж“.

- А какво ви подтикна точно към този вид снимане?
- Подтикна ме желанието ми да споделя красотите на подводния свят с хората, които не са ги виждали. Смятам, че това е много вълнуващо и много вдъхновяващо, особено за децата, чието въображение все още е непокътнато. Може би, за да събудя любов към морето у хората.

- Всъщност подводното снимане хоби ли ви е или професия?
- То е хоби на път да стане професия.

- Вие участвате и в акции за издирване и изследване на потънали морски съдове?

- Да, с фондацията BSTD, съвместно с Центъра за подводна археология и неговата шефка Христина Ангелова, издирваме потънали кораби в Черно море. Голямата ни надежда и очакване за това лято е, че ще успеем да намерим един античен кораб, пълен с амфори от VІІІ век преди Христа – от вида на така наречените хиоски амфори. Ако го намерим, това ще бъде находка от световно значение, защото досега има само два такива кораба, намерени в Средиземноморието. Ако това се случи, България ще се появи и на подводната археологическа карта на света, не само в надземната, защото става дума за много голямо откритие.

- Имало ли е опасни моменти, когато сте били в дълбините на морето?
- Имало е опасни моменти, причинени най-вече от мен самия и от моята глупост. Специално в потъналите кораби е много опасно, защото те са пълни с тиня – както по пода, така и по тавана. Затова в тях се плува по един много особен начин, не както всички сме свикнали да плуваме с плавниците, когато движението е нагоре-надолу, а с едно движение като на брус, жабешката, където тягата от плавниците отива хоризонтално назад, за да не се вдига тинята. Ако вие я вдигнете, можете да загубите всякаква визуална ориентация, буквално все едно сте сляп. Такова нещо ми се е случвало в един кораб и цяло чудо е, че сега си говорим тук с вас.

- А ако видите акула, какво правите – бягате или снимате?
- Снимам и гледам много лекичко да се приближавам към нея. Акулите са изключително красиви, мощни същества и според мен са абсолютно безопасни. В целия свят има годишно между 2 и 5 случая на човешки жертви на акули, което е нищо в сравнение със 7-те милиарда души, които живеят на Земята. А има култури, които са много тясно свързани с морето, има например по Африканското крайбрежие, Далечния изток, Азия, тихоокеанските райони - хората живеят там, това е техният поминък и 5 случая годишно са нищо. Само си помислете колко хора годишно има нахапани от кучета само в София и ще видите, че това е стотици пъти повече.

- Разкажете и за другата си дейност, знам, че се занимавате и с бизнес?
- Доскоро бях инвестиционен мениджър на един много крупен проект „Созополис“. През мене, буквално през кръвоносната ми система, мина всичко, свързано с този проект – от съдействието на фонда за закупуване на терена, проектирането, контрола на строителството, документите по приемането, включително част от финансовите неща, маркетингът мина през мен, рекламата, всичко. Изключително стресово беше през последните 4 години за мен, но съм много горд с това, което постигнахме. Аз смятам, че това е едно от най-добрите места на Черноморието – с много уважение към природата, с много уважение към мястото, на което е построено, с изключително качествени материали, с много внимание към инфраструктурата, към градоустройството. И вече първите щастливи собственици живеят там - всеки, който го е видял, е останал възхитен.

Интервюто взе Маруся Панковска

Станете почитател на Класа