Клаус Меринг, идеолог и създател на проекта On the road productions, е у нас заради участието си във феста „Водна кула“ в столицата. Той участва в уъркшоп, който представлява снимане с много стара камера, каквато се е използвала преди 100 години.
В последните години Клаус Меринг обикаля из Европа със своя автобус-лаборатория, демонстрирайки как могат да бъдат овладени по естетически начин нетрадиционни градски пространства. Меринг не спира да експериментира в местни условия и общности. Автобусът е неговият дом, студио и сцена, той му дава възможност да напусне удобния бит и да създава отново и отново свое собствено творческо пространство някъде по пътя, в някоя нова непозната държава.

---

- Г-н Меринг, с какво основно се занимавате?
- Основно съм фотограф. Започнах да се занимавам със снимане предимно пътувайки, за да покажа на хората как се е случвало това преди ерата на дигиталните камери. Аз работя по стария начин. В моя имам всички необходими неща за целия процес от снимането до готовия продукт – снимката. Не се налага да снимам и после да тичам до лабораторията си, за да проявявам снимките – всичко става много бързо в моя автобус-лаборатория. Иначе, ако съм на другия край на света, докато видя снимката, минава много време, пък и е свързано с финансови средства. Започнах да организирам мрежа между артистите-номади. Например миналата година по един европейски проект направих номадско селище край Павликени, където поканих хора на изкуството от всички области – да творят в продължение на 10 дни. Имаше още 4 каравани, освен моя автобус. Събрахме се, за да правим изкуство на необичайно място по нетрадиционен начин. Дойдоха около 25 творци от различни страни - Англия, Южна Корея, Сингапур и т. н.

- Как реагира обществеността в Павликени на номадското селище, което построихте край града? Не дойде ли полицията да ви изгони?
- Аз обикновено събирам артисти да творят в такова необичайно място, не привличам местните жители. Но те бяха много добронамерени и отворени към нас, изключително любопитни към това, което се случва в нашето номадско селище. Често ни гостуваха. А полицаите станаха най-добрите ни приятели – патрулираха в района, помагаха ни да си набавим храна и се забавляваха заедно с нас. Естествено, всичко бе подготвено предварително, бях се свързал с кмета на града 11 месеца по-рано, имах разрешението му и нямаше никакъв проблем да творим там. Реализирахме много проекти край Павликени - видео, фотография и музикални изпълнения. Странното е, че пърформансите и музиката бяха доста абстрактни, но хората наистина се забавляваха. Когато си извън институциите и извън обичайното си място, имаш друг поглед върху изкуството, създаваш свое собствено пространство, в което да твориш.

- Да разбирам ли, че по този начин вие правите целия свят свое собствено пространство за творчество?
- В известен смисъл, да. Това е идеята – да съм постоянно на път, да откривам нови места, да създавам своето изкуство без ограничения от пространство, време и институции.

- По какво се различава вашето изкуство от традиционното?
- Не съм фотограф по диплома, не съм се обучавал в университет или колеж за нещата, които правя. Така че не знам какво е традиционното изкуство. Моят ориентир е да следвам собствения си подтик – снимам това, което ми е интересно. Аз не знам историята на страните, в които снимам, и затова съм любопитен към всичко, което не съм виждал преди. Разликата между моето и традиционното изкуство е може би в това, че аз нямам академичен поглед към нещата. Аз съм анархистично настроен и това вероятно личи във фотографиите ми. Те не са професионални и може би търпят критика от гледна точка на традиционното изкуство, но аз държа много да покажа емоцията във всяка моя снимка. Аз твърде често експериментирам, много от снимките ми са правени по най-старата технология, но понякога си мисля, че в тях има повече живот, отколкото в тези, които са направени с най-съвременната дигитална техника.

- Чувствате ли се анархист и в други области на живота, не само в изкуството?
- Обичам да попадам в непознати места. Сблъсквал съм се и с комунизма, и с капитализма, и с маоизма. Но според мен анархистът не е този, който седи и обсъжда идеите си, а просто тръгва и ги осъществява.


Интервюто взе Маруся Панковска
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.