Елиана Митова
е This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Владимир Ангелов e световно име в хореографията. Работи с постоянен договор в операта във Вашингтон, ангажиран преди пет години от нейния директор Пласидо Доминго. Ангелов е завършил Държавното хореографско училище в София. През 1986 г. учи философия в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1991 г. заминава за САЩ, а през 1996-а завършва магистратура по танцово изкуство в университета във Вашингтон. Негови постановки са играни по различни сцени на Ню Йорк, Париж, Виена, Киото, Пуерто Рико. Бил е хореограф в престижни световни трупи, работил е дори с балетната трупа на Мариинския театър в Санкт Петербург.
В момента Владимир Ангелов поставя балетна миниатюра с трупата на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив, чиято премиера е на 1 юли в Античния театър под тепетата.

- Г-н Ангелов, как един български хореограф пробива в САЩ?
- Аз заминах като студент по хореография преди 18 години и, разбира се, първите години в САЩ не бяха леки. Научаването на езика, студентството, завършването на обучението, първите творчески проекти, от които в момента се срамувам само като си ги припомня – всичко това са изпитания, които трябва да бъдат преодолени. Новите контакти, връзките, пътуванията в Европа и Латинска Америка бяха един нов свят за мен. Постепенно се увеличиха и изискванията, които аз сам започнах да поставям към самия себе си. Ние, българите, можем да се похвалим и с трудолюбие, и с интелигентност, както и с нашенската типична упоритост, която бих нарекъл просто инат. И нещата се получиха.

- Спомняте ли си първата среща с Пласидо Доминго?
- Съвсем случайно се запознахме. На първата ни среща той каза, че ако българските балетмайстори са толкова талантливи, както и българските оперни певци, си заслужава да опитаме да работим заедно. Това се случи преди повече от пет години, до момента съм поставил за него танцовите платна в десетина различни оперни продукции. Едва ли някога ще ги забравя! Например „Самсон и Далила”, където танците са много, почти 20 минути, и дават възможност на балетмайстора да се разгърне. Или в „Сицилиански вечерни”, една опера на Верди, за която специално е поръчано на композитора да напише балетна музика, защото операта е писана за Миланската Скала, а тя разполага с внушителна балетна трупа. По желание на Доминго трябваше да поставя балет и в творби, където авторите не бяха предвидили танци. Например в операта на Бела Барток „Замъкът на херцога Синята брада”. За тази постановка във Вашингтон бе ангажиран холивудски ас, режисьорът на прочутия филм „Екзорсистът”. Той настояваше на сцената да се появят нещо като сенки, като призраци, като пеперуди. Беше много интересно. В постановката на „Лукреция Борджия” пък се наложи да поставя малък танц, свързан с една сцена с оргии. Имахме и звезда – световното сопрано Рене Флеминг. Режисьорът беше британец и поиска 16 полуразголени танцьори да се впишат в действието с много естетски танци. На пулта беше самият Доминго. А във „Веселата вдовица” , където също поставях танците, Доминго се изяви и като певец. Седи той на креслото, изпълнява си прочутата ария, а около него се въртят танцьорките, облечени типично по американски - секси момичета на токчета, с атрактивни чорапогащници! Те си танцуват танците от парижкото вариете, както е по пиеса, а Доминго изведнъж става и започва също да танцува. Той, най- големият жив тенор на нашето време! Отвреме навреме спира, накланя танцьорката, пак танцува, пак застава в поза. Оставя се в моите ръце да го напътствам като хореограф. Значи, не кой да е, а самият Пласидо Доминго ми има доверие, за да направим спектакъла професионално!

- Предизвикателство за всеки хореограф! А можете ли да кажете, че във Вашингтон имате творческа свобода на сцената?
- Зависи от проекта – аз работя в много жанрове и дисциплини – балет, опера, театър, кино, телевизия, мюзикъл, дори в модни ревюта. Всеки проект си има своите изисквания, някъде свободата е повече, другаде – по-малко. Критерият ми е проектите да са интересни, по това ги подбирам. В този смисъл имам пълна творческа свобода. Но понякога ограничената свобода е предпоставка да се роди нещо много стойностно. Да си припомним „Болеро” от Равел, най-популярната пиеса на този композитор. Тя му била поръчана срещу определена сума пари, която той е искал непременно да получи. Имал е само три дни време за работа. И затова повтаря в 16 варианта основната тема, просто не е имал време да измисля и друга. И никога не е ходил в Испания, а пише музика по испански мотив. Резултатът е един удивителен шедьовър, който обезсмъртява Равел. Така че в сферата на изкуството ограниченията понякога са по-благоприятни, отколкото прекалената свобода. Няма как в операта хореографът да не се съобрази с музиката, с режисьора, с диригента. Важното е комплексният резултат да е добър.

- Вие сте от щастливците, които поставят и в светилището на балета – Мариинския театър в Санкт Петербург, все още популярен като „Киров”?
- Да, бях поканен заедно с балетмайстори от други европейски страни да направим една вечер на съвременната хореография. Това никак не е малко, защото в Мариинския театър традицията е много силна. Там още витае духът на Мариус Петипа. По принцип 90 на сто от продукцията на балетната трупа е Петипа, останалите 10 на сто – Бежар, съвременните хореографи и между тях, Ангелов. Спектакълът се игра един сезон. Но съм щастлив, че това се случи, защото в Мариинския театър, Меката на класическия балет, винаги 90 процента от балетната продукция ще си остане Петипа.

- Завръщате се в България като хореограф със световна слава. Защо избрахте Пловдив?
- Исках да направя нещо в памет на моите учители – балетиста Крум Янков, моя преподавател в хореографското училище, и незабравимата Маргарита Арнаудова, с която работихме в „Арабеск“. С течение на годините човек все по-често си спомня онези, на които дължи старта в професията.
Аз съм от Пловдив, а новият шеф на балетната трупа в града се казва Силвия Томова. Това е творец, когото много ценя. Направила е чудеса, откакто работи под тепетата, а то е само един сезон. В Пловдив има професионална балетна трупа, с която се работи чудесно. Малка, но много професионална и мотивирана трупа. Затова реших след толкова дълго отсъствие от България да направя нещо точно в Пловдив.

- Не ви ли притесняват финансовите ограничения, от които всички се оплакват?
- България вече влезе в Европейския съюз, но балетът ни е много далече от финансирането така, както се прави в ЕС. Дано това се промени, защото артистите, с които България разполага, са на световно равнище. Те са постигнали европейския стандарт, за разлика от културните ни институции. Значи имаме световни артисти, а нямаме подходящи за тях институции. Като кажеш Ла Скала или Парижка опера, знаеш, че това е световна институция, която заслужава огромно уважение, защото работи по определени правила, от които не може да се избяга. В България казваш Гяуров и млъкваш.

- Как ви звучат на вас, българина в Америка, нашите идеи за реформи в театъра и в музиката, за които може би сте чули нещо в Пловдив?
- Ценя всяка добра идея, свързана с положителна и перспективна промяна в сферата на културата. Но то никак не е лесно. В най-малкото градче в Германия например съпругът вади колата от гаража, жената облича нова рокля и семейството отива на театър. Поне два пъти в месеца. Дори и нищо да не разберат там, те седят и гледат, защото така е прието. Защото и съседите им ходят. Защото жената трябва да покаже новата си рокля. Я в Пловдив се опитай да закараш някого два пъти месечно семейно на театър! Ще гракне, че му са скъпи билетите от 15 лева. Истината е, че от 1990 година насам на хората им стана и скъпо, и притеснено. Други приоритети изместиха театъра. Как да ходят младите на театър, като техните родители не го правят?!
Време трябва да мине, за да се променят нещата, да се върне престижът на културата като социален феномен. Директорът на операта Калуди Калудов например се опитва да съживи културния живот в града с интересни идеи, между тях - фестивалът в Античния театър. Но колкото и да се старае, Калуди сам не може да го направи! Трябва и държавата да помогне.

- Как се усеща икономическата криза в сферата на културата в САЩ?
- Кризата се усеща в целия свят, в Щатите – също. Но благодарение на Барак Обама ситуацията започва да се стабилизира. Темпото на стабилизацията може да е по-бавно, отколкото ни се иска, но вече се усеща. Очевидно е, че нещата се движат в правилната посока. Разликата между САЩ и България е, че кризата там, отвъд Океана, наистина е временна и всички се убедиха, че тя може да бъде преодоляна. За България това още е в сферата на добрите пожелания.