Петя Буюклиева е един от най-ярките гласове на българската естрада. Родена е в Асеновград, завършва музикалното училище в Пловдив със специалност пиано, а след това се дипломира в естрадния отдел на музикалната академия “Проф. Панчо Владигеров” в столицата. В огромната й колекция от награди са и едни от най-престижните - Голямата награда на "Златният Орфей" (1986 г.), специална награда от конкурса "Братиславска лира" (1987 г.), златен медал от Световния шампионат за изпълнителски изкуства в Лос Анджелис (1998 г.). Разговаряме с нея по повод идеята за възраждане на фестивала „Златният Орфей“, лансирана миналата седмица от министъра на културата Вежди Рашидов.

---

- Г-жо Буюклиева, какво е за вас „Златният Орфей”, какви мисли и чувства предизвиква у вас споменаването на фестивала?
- „Златният Орфей” е трамплин за моя творчески път. Спечелих го през 1986 година, когато бях едва на 26 години. Международното жури ми даде голямата награда с най-голям процент точки. Това бе големият ми старт към европейските и световните сцени, това бе началото на успеха. Затова ми е особено скъп. Не бих казала, че са много певците, за които „Златният Орфей“ е бил отправната точка. Например Лили Иванова получи статуетката на 40 години, на други изпълнители призът беше даден по някакви други заслуги. Първата, за която „Златният Орфей“ бе истинският старт в кариерата, бях аз. Говоря за международния конкурс за изпълнители, не за конкурса за български песни. Затова така ревностно го защитавам.

- Вие присъствахте на срещата, която организира министър Вежди Рашидов с водещи имена от гилдията. Има ли шанс да бъде възроден „Златният Орфей”?
- Да, шансове винаги има, стига да се разберат юридически Дариана Генова и хората, които през годините имат някакви права над фестивала. Знаете, преди години Христо Друмев направи „Златен Орфей плюс” в НДК. Дариана е носителка на основния пакет, тъй като съпругът й Генко Генов е създателят на „Златният Орфей“. Надявам се всички, които по различен начин са свързани с „Орфея“, да изчистят отношенията помежду си, да се споразумеят и да възродим фестивала. „Златният Орфей” беше един от най-старите фестивали в Европа и всички се учеха от него. Той тръгна преди „Евровизия“. А когато той се срина, дадохме свободен коридор на един друг тип музика, която измести стойностната поп музика. Дори само заради това „Златният Орфей“ трябва да се роди отново, за да дадем шанс на младите поколения певци и композитори да имат своята сцена, за да могат да се изявяват и да представят своето творчество. Ако това не стане, ще бъде жалко за българската поп-рок музика.

- Защо според вас чалгата изтласка поп музиката?
- Като ликвидирахме „Орфея“, създаде се една ниша, освободиха се коридори, които бяха много бързо заети. Моите поздравления към Митко Пайнера (Димитър Димитров – създателя на фолк империята „Пайнер студио“ – б.а.), защото той създаде една мощна индустрия. Много бързо тази по-лека музика - говоря за попфолка - бе лансирана и спонсорирана от хора, които нямат особена нужда да се задълбочават в по-сложния тип музика. Знаем кои прослойки в България толерират този жанр.
Всъщност попфолкът много лесно зае мястото на българската поп и рок музика, така да се каже - зае мястото в гнездото и избута пиленцата наши.
Е, усетихме се, че губим, ама доста късно го направихме! Грандамите от естрадата се спасяваха поединично през годините, не искам да споменавам имена, всички ги знаем кои са. Бореха се и за пенсийките си, и за това и онова. Друго направи в Русия една Алла Пугачова, шапка й свалям. Създаде гилдия с железни правила – обичат се, не се обичат, завиждат си, не си завиждат, щом трябва да се защитават интересите на гилдията, те са единни. Аз много пътувам в Русия и съм имала възможност да видя как точно се случва това. Ние сме една шепа хора, които трябва да организираме и стабилизираме този бранш, трябва да поставим основите на гилдията и да създадем коридори за младото поколение певци, които много страдат за сцени, концерти, фестивали, на които да се изявяват. Твърдо съм убедена, че средното поколение музиканти, тоест моето поколение, трябва да направим нещо в тази посока, поне докато имаме сили и желание. Сега е моментът, защото екстазът от чалгата вече е попреминал, защото не може да има бъдеще без настояще и минало.

- Говорите за грандамите, които пазят само себе си. Въпросните неназовани от вас прими не присъстваха на сбирката при Вежди Рашидов. Защо?
- Това не ви ли подсказва, че става дума за една безотговорност към гилдията от тяхна страна, а може би и за недостатъчно уважение? Как ние намерихме време? Всички имат ангажименти и задължения, но успяхме да дойдем и да се замислим какво можем да направим заедно, и да се зарадваме на този жест на министър Вежди Рашидов. А той е първият министър, който дава вечеря на златните гласове на България. Ще имаме концерт, с който ще поставим началото на една организация, на едно съживяване на гилдията. Просто искам да го поздравя с най-хубавите думи, защото в крайна сметка никой не е правил такова нещо за нас. Това се случва след грандиозния концерт по случай 50-годишнината на БНТ, когато „Златният Орфей” събра 50-те най-хубави, златни песни от родната поп музика. Месеци преди концерта вече нямаше билети, салонът беше претъпкан, хората бяха дошли да ни видят, да ни чуят и да се насладят на хубавата музика отново. Това много ни зарадва, защото показа, че има една носталгия към истинските духовни ценности в България. Може би това е дало повод на министър Рашидов да ни събере. Убедена съм, ще се намерят хора, които да спонсорират този фестивал, но пак повтарям – страх ме е юридически да не се заплетат нещата.

- Разбрах, че има пилотен проект за фестивала, който ще стартира през октомври, кажете нещо повече за него.
- Да, на 10 октомври ще има голям концерт в зала номер 1 на НДК, пак златните гласове на България ще съберем феновете си. Знаете ли какво ни каза Вежди Рашидов: „Абе излезте, покажете им, размажете ги, покажете на тая чалга кои сте вие, покажете и на тези, които малко се колебаят, да спрат да се колебаят и да разберат, че вие сте стойностните изпълнители на България – минали, настоящи и бъдещи.” Това беше много мило от негова страна. И аз мисля, че колкото повече равни стартове имаме с чалгата за изява, толкова повече ние ще печелим – имам предвид поп-рок музиката в България и истинските музиканти. Аз съм за това – да имаме колкото може повече равни стартове. Тогава ще се отсеят нещата. Хората ще си дадат сметка, че цели поколения слушатели и зрители са отровени - младите през последните десетилетия израснаха с чалгата и с каките със силикона и с късите поли.
За съжаление не може да се имплантира мозък, всичко друго може да се имплантира, но мозък и талант не може. Ние разчитаме на истинските стойности.

- Не мога да не ви попитам какви нови изяви подготвяте?
- Тази година имам юбилей – 30 години на сцената и в момента подготвям юбилейния си концерт в зала номер 1 на НДК, подготвям и златния си диск с най-хубавите парчета. Боря се въпреки тежките времена, въпреки финансовата криза, която много яко ни удари, събирам приятелите си, за да мога да реализирам този проект.


Интервюто взе Маруся Панковска
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.