Журналистът Андрю Лосовски: Графичният дизайн се превръща в част от културата
Журналистът Андрю Лосовски беше гост на Sofia Design Week 2010, която тази година се проведе под мотото „Повече или по-малко?“. Той изнесе лекция за значението на дизайна в издателската дейност и представи любопитна изложба на списания – сред експонатите можеха да се видят списание-тениска, списание-портфейл и т.н. Лосовски е организатор на симпозиума за независими списания Colophon в Люксембург и многократно награждаван журналист, автор на публикации в издания като The Wall Street Journal, The Guardian, Wired, The Believer и други.
- Г-н Лосовски, на изложението в Софийската градска художествена галерия видяхме нетрадиционни като дизайн списания. Как стигнахте до идеята за списания с формата на предмети от бита?
- В изложбата показвам списания, които съм събирал през годините. Избрах точно тези, които чрез физическата си форма разказват част от историята си. Тъй като много издания вече се обръщат към цифровите технологии, те трябва внимателно да експлоатират физическия обект по начин, който не е възможно да бъде възпроизведен на екрана на компютъра. Единствените издания, които ще останат в печатен вариант примерно след десет години, ще бъдат тези, при които физическата форма е така манипулирана, че тя да може да разкаже тяхната история - в известен смисъл, това е изложба за бъдещето на издателската дейност.
- Вероятно искате да провокирате зрителите, показвайки списанията като музейни експонати?
- Списанията често са пренебрегвани в музеите и библиотеките. Имам предвид, че вестниците се архивират както физически, така и онлайн, но за списанията това не се прилага. Смятам, че чрез комбинации от дизайн и текст, без страх от нарушаване на традицията, в много отношения списанията са по-доброто отражение на културата на обществото в един определен момент във времето. Графичният дизайн бавно се превръща в част от културата на дадена страна и аз се надявам, че списанията ще успеят да се наложат.
- Трудно ли се съчетават журналистиката и дизайнът? Как успявате да го направите?
- Не, не е трудно, ако имате добър екип, който може да работи бързо. Историята може да бъде разказана по много начини, не само с думи. Снимките, графиките, дори и карикатурите (като репортажа на Джо Сако, който е успял да съобщи с комикси какво става в Газа и Ирак) могат да бъдат използвани, за да се разкаже събитието по един ефектен начин. Ежедневникът „Аз” в Португалия и френският Libération наистина успяват да съчетаят по интересен начин журналистиката и дизайна. Аз наистина вярвам, че вестниците могат да привлекат по-младите читатели само с комбинация от отличен репортаж и интригуващ подходящ дизайн.
- Разкажете нещо повече за списанието Stranded (в превод - „Блокиран“) Какво е усещането да си заседнал някъде по света по време на вулканичния облак и да не си в състояние да направиш каквото и да било, за да отпътуваш?
- Това списание беше изцяло създадено от хора, които са били блокирани някъде в Европа по време на облака от вулканична пепел след изригването на исландския вулкан през април. Пуснах съобщение в моя блог и в Twitter, че търся сътрудници - в рамките на един ден с мен се свързаха повече от 50 души. Задачата им бе да разкажат за своите преживявания и да приложат снимки, които са направили, докато са чакали някъде в Европа облакът да се разсее. В момента се занимаваме с довършителните работи по дизайна, който е проектиран от арт директор от Шотландия, когото аз никога не съм виждал. И се надявам да сме готови със списанието след няколко седмици.
Самото преживяване беше много необичайно. С жена ми бяхме блокирани от облака в Дъблин, Ирландия. Не можехме да правим планове дори за следващия ден, защото не знаехме кога ще е възможно да отпътуваме.
- Има ли и други „странни“ места и ситуации, в които сте попадали и са ви хрумвали интересни идеи?
- Бил съм на много места по света – в 39 страни досега. Но не бих ги нарекъл странни, просто са различни от това, с което съм свикнал. Хората навсякъде правят забележителни неща, без да мислят за тях, по начини, които ме учудват, забавляват и вдъхновяват. Вашите мартеници например. Никога преди не бях чувал за тях, но мисля, че това е прекрасна традиция. Понякога е нужно някой от чужбина да забележи, че магията е в ежедневието. Това е магията, която ми помага да стигна до моите идеи.
- Каква е вашата дефиниция на независимо списание? Или с други думи, какъв е начинът една медия да бъде независима?
- Няма ясна дефиниция - ако вземете чисто финансовото определение, то тогава и Vogue е независимо списание. Но аз мисля, че независимо издание е това, чиито създатели влагат своите усилия да го направят добре, независимо от това, дали ще спечелят някакви пари от него. А го правят преди всичко от любов и професионален хъс.
Интервюто взе Маруся Панковска
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
