Татяна Захова: Реформата се случи в театър "Възраждане"
Актрисата Татяна Захова бе избрана за шеф на общинската сцена “Възраждане”. Миналата седмица се състоя препитването на кандидатите на ул. “Московска” и Захова успя да пребори конкуренцията на двама мъже - кинорежисьора Сергей Комитски и драматурга Петър Маринков. Така през следващите четири години крехката дама ще ръководи малката, но доста стойностна трупа, която работи в Столичната библиотека. Захова е трайно свързана с „Възраждане“, защото се изявява на неговата сцена още от студентка. На публиката чаровната Татяна Захова е позната от редица спектакли за възрастни и за деца, както и от дублажа. Тя озвучи Шехеразада от турския сериал „1001 нощ“, което я направи преди две години всенародна любимка.
- Поздравления, че успяхте да се преборите с двама мъже за директорския пост! Знам, че за вас театър „Възраждане“ е много повече от актьорска съдба.
-Участвах още в първия спектакъл на трупата преди 16 години. Става дума за „Пепеляшка“, постановка на моята учителка проф. Елена Баева. Бях студентка, а тя ме включи в спектакъла. Малко по-късно получих и щатно назначение в същата трупа. Това е вторият ми дом, тук са най-близките ми хора, най-скъпите ми приятели. Години наред прекарвах повече време в театъра, отколкото у дома.
- Участията ви на тази сцена са десетки. Кои са най-скъпите ви роли, свързани с незабравими преживявания?
- Ролите ми в „Стела“ и „Не те познавам вече“. Голямо удоволствие изпитвам и от спектаклите за деца. Вече като директор съм решила да не играя, за да мога да се отдам изцяло на новата работа, да навляза бързо и да бъда полезна на трупата. Случайност е, че в момента репетирам, репетициите започнаха още преди да бъде обявен конкурсът за директор. Премиерата ми излиза на 3 юли. С Владо Петков подготвяме прекрасната комедия „Квартет за двама“ на украинския автор Анатолий Крим, който е много известен в родината си, председател на украинския Съюз на писателите. Надявам се на зрителски интерес, защото заглавието е много ефектно.
- Какво ще се промени в театър „Възраждане“ с идването на новия директор?
- Решението ми да се явя на този конкурс беше тясно обвързано с факта, че театърът е поел по един път, който аз харесвам. Не искам да правя революции. Предстои ни много работа, за да можем още по-добре да открием категоричното лице на театъра, точно това ще ме занимава. Театърът разполага с едно уникално сценично пространство, което трябва да се използва още по-пълноценно и рационално. За да може „Възраждане“ да изпъкне още повече на фона на останалите столични театри, да намери категорично мястото си в културния живот на столицата.
- Вашият театър е привилегирован заради правото да си харчите сами приходите според нуждите. Това ли е пътят на театралната реформа?
- Другите театри в страната, които са на подчинение на Министерството на културата, пожелаха да са като нас. Значи нашият модел работи. Столична община се оказа по-далновидна, отколкото Министерството на културата. Естествено, аз не казвам нищо лошо за министерството, аз дълбоко уважавам тази институция. Но общината реагира в случая по-модерно и по-бързо. Моделът на финансиране на столичните театри заработи, оказва се – много добре. Далеч по приятно е да работиш с хора, които са доволни от факта, че трудът им се заплаща по-адекватно. Друг е въпросът какъв е размерът на това заплащане, но за стандартите на България, на професията ни мисля, че е адекватно. В криза сме, не може да се изисква безкрайно много. Пътят ни е верен. А конкуренцията става изключително сериозна, започва борба за всеки зрител. Вероятно затова не всички театри, които са под шапката на Министерството на културата, са особено щастливи от предложената реформа. Но друг изход няма. Този модел работи. Реформата, която за тях предстои, при нас, в столичните общински театри, вече е направена. Работим в една много по-спокойна среда.
- Това означава ли, че театрите, чиито приходи от билети са незначителни, просто ще загинат, ако тази реформа бъде приложена навсякъде?
- Надявам се, че няма да има загинали театри или закрити театри. Не е хубаво театри да загиват Много е силна театралната традиция у нас, тя не бива да бъде затривана с лека ръка. Но конкуренцията е конкуренция. Искахме капитализъм, това е капитализмът. Не можем да лежим и да чакаме, никой не ни е длъжен. За съжаление за много неща българинът си мисли, че някой му е длъжен. Не може всеки да ни е длъжен за нещо. Държавата трябва да подпомага културата. Но и ние, творците, трябва да полагаме усилия за това.
- На кого разчитате за финансирането на театър „Възраждане“?
- Ако днес говорим за странично финансиране, сега просто не е моментът да търсим спонсори, както ги търсехме някога: Елате и ни дайте пари! Никой вече не дава. Държавата така или иначе не направи нищо данъците на спонсорите да бъдат намалявани. При това положение този модел в момента не би заработил. Сега е моментът да предложиш на някого да правите нещо заедно, от което той би имал някаква изгода. Бих потърсила фирми, с които да работим заедно. Да търсим общ път. Отивам в „Дон Домат“ и казвам: Всеки, който дойде от моето представление при вас, с билетите от спектакъла получава отстъпка в цената 10 процента. А аз оповестявам в моя театър, че ако след представление публиката отиде в „Дон Домат“, там ще се нахрани с намаление. Въпрос на психика е да провокираш хората да го направят. 16 години слушам как след детското представление децата отиват в „Макдоналдс“, а родителите им там харчат доста пари. Какво пречи те да отидат там с билетите от театъра и да получат намаление. Въпрос на гледна точка.
- С кое премиерно заглавие ще започнете новия сезон?
- Избрахме „Ало, ало“, пиесата по която е направен сериалът. Мисля, че ще се хареса и е провокативно. Има роли за всички колеги, което за мен е важно.
- Как приемат у дома директора Татяна Захова? Особено баща ви полк Митко Тодоров, с когото ставате колеги като шефове на театри!
- Като баща се притеснява, естествено. Но познава отлично тежкия ми характер и знае, че много-много не се вслушвам в съвети, ако не съм ги поискала сама. Той ме активизира по време на конкурса и показа, че вярва в мен. Което беше огромен стимул. С баща ми отдавна имаме нормален разговор като професионалисти. Дори ми пожела да изкарам на тоя пост толкова време, колкото той в Театъра на Армията.
- Говори се, че полковник Митко Тодоров ще става зам.-министър на културата?
- Полковник Митко Тодоров 20 години е директор на театър, на преуспяващ театър. Той е свикнал да бъде успяващ директор. Познава всичко в театъра, за него там подводни камъни няма. А като зам.-министър на културата едва ли ще му бъде толкова лесно и познато. По принцип зам.-министрите на културата са обект на нападки, на критики. Такава им е работата. От друга страна пък, един такъв пост е огромно предизвикателство. Така че нека той си решава.
Интервюто взе Елиана Митова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
