Акад. Васил Казанджиев

Петдесет години е дълъг период в развитието на една институция, особено когато се отнася за възпитателна работа с деца. Ето защо честването на 50-годишнината от основаването на Детския радиохор с тържествен концерт на сцената на Софийската опера предизвика голям интерес сред нашата културна общественост. Този концерт беше демонстрация на върховите художествени постижения на хора като резултат от дългогодишната творческа дейност на основателя и строителя на този забележителен колектив – акад. Христо Недялков. Интересно конструираната програма от арии и ансамбли от известни опери бе изпълнена блестящо от внушителен брой певци с международна кариера – бивши възпитаници на хора. В съчетание с настоящия детски хор те изградиха грандиозния финал на концерта с „Наздравицата” от „Травиата”. И всичко това беше под акомпанимента на оркестъра на Софийската опера, ръководен от виртуозната диригентска палка на Стефан Недялков – син на акад. Христо Недялков и също бивш хорист. Възпитаници на Детския радиохор бяха и режисьорът на изключителния спектакъл – Петко Бонев, както и очарователната водеща програмата Антоанета Добрева–Нети. Въодушевената публика бурно аплодира изпълнителите като израз на възторг и възхита от тяхното голямо изкуство. А всъщност не беше ли това познатата реакция на публиката, аплодирала хилядите концерти на Детския радиохор в най-престижните зали по света ? Но истинският залп от овации настъпи при появата на акад. Христо Недялков – основателя, организатора, педагога, възпитателя, твореца и вдъхновителя – създател на невероятна вокална школа, който вече половин век обучава и подготвя млади певчески таланти за Националната музикална академия, Нов български университет, редовни участници и в майсторските класове на проф. Райна Кабаиванска. Това наистина бе триумф на неговото родолюбиво дело.
След концерта си зададох въпроса: Каква е тайната, закодирана в това изкуство, което довежда публиката до такава неистова радост и еуфория? Отговорът е в щастливото съчетание на множество музикантски и човешки качества на техния художествен ръководител, от които освен изброените по-горе като най-важни бих изтъкнал извънредно тънкия му усет на познавач на човешкия глас, дълбокото бащинско усещане и разбиране на детската психика. Това обяснява проникновението, любовта и радостта, с които неговите славейчета пеят всяка фраза и всяка нота. А това е голямо постижение! То им осигури почетното място в пантеона на нашата национална култура и титлата от ЕС „Посланици на европейската култура”.