„Нацията новатор” е книга, която разкрива как страна, малка като Израел, привлича рискови капиталови инвестиции колкото Великобритания и повече от Франция и Германия, взети заедно. Страна със 7,1 млн. население, доскоро мишена на терористи самоубийци и ракети, има повече компании в световния индекс на технологичните компании NASDAQ от всяка друга страна по света с изключение на САЩ.
„Нацията новатор” е документално изследване, но и своеобразна мозайка от аргументи и разкази. Авторите Дан Сенор и Сол Сингър се вглеждат в историята и културата на Израел и дават примери с множество стартиращи израелски фирми, за да покажат проявленията на творческата енергия на неговия народ.

---

В първите две години на съществуването на държавата населението й се удвоява. В следващите седем години страната нараства с още една трета. Двама от всеки трима израелци са новодошли имигранти. Веднага след като слизат от кораба, на много бежанци се раздават оръжия, които те изобщо не знаят как да използват. Някои от оцелелите от нацистките концлагери загиват в сраженията, без имената им да бъдат запомнени. Пропорционално на броя на населението, повече израелци загиват при основаването на Израел, отколкото американци в двете световни войни.
Оцелелите трябвало да се борят с живота в условията на застойна икономика. Един имигрант се оплаква: „За всичко имаше купони. Дадоха ни книжки с купони, по едно яйце на седмица, имаше дълги опашки.” Средният стандарт на живот на израелците бил сравним с жизнения стандарт на американците от началото на XIX век1. Как тази изостанала, обсадена държава се превърна в извор за високи технологии и стартиращи фирми и за 60 години увеличи 50 пъти икономиката си? Как общество от безпарични бежанци преобрази земя, описвана от Марк Твен като „пустош... мълчалив, скръбен безкрай”, в една от най-динамичните икономика на земята?
Фактът, че всичко това е постигнато за кратък период, е невероятен според израелския политически икономист Гиди Гринстайн: „Ние удвоихме икономиката си в сравнение с Америка, населението ни се увеличи пет пъти и в същото време се сражавахме в три войни. Това е абсолютно нечувано и невиждано в икономическата световна история.” Според Гринстайн израелските предприемачи действат по фантастичен начин.
Светата земя от векове привлича поклонници, но в последно време там се появиха пилигрими от различен вид. Главният изпълнителен директор и председател на Google Ерик Шмит ни каза, че в САЩ има най-много предприемачи, но „веднага след Америка Израел е най-доброто място за тях”. Стив Балмър от Microsoft определи компанията си като „колкото американска, толкова и израелска фирма” поради броя и значението на израелските служители2. Уорън Бъфет, апостолът на сигурността в бизнеса, наруши десетилетното си непоемане на риск и отказ от закупуване на чужди компании. В началото на ливанската война от 2006 г. Бъфет закупи израелска фирма за 4,5 млрд. долара.
Големите технологични компании не могат да си позволят да пренебрегнат Израел – почти половината от водещите световни технологични фирми закупиха стартиращи израелски компании и откриха центрове за изследване и развитие в страната. Само Cisco придоби девет израелски фирми и търси да закупи още.
„За два дни в Израел видях повече възможности, отколкото за година в останалия свят”, заяви ни Пол Смит, старши вицепрезидент на Philips Medical. Гари Шайнбърг, вицепрезидент за технологиите и иновациите на British Telecom, ни каза: „Сега има повече новаторски идеи – за разлика от рециклирани или стари идеи, увити в нова опаковка, които идват от Израел, в сравнение със Силиконовата долина. И този поток не намалява независимо от световния икономически спад.”
Въпреки че израелският технологичен подем става все по-известен, тези, които се сблъскват с това явление, винаги се объркват. Вицепрезидентът на NBC Universal, дошъл в Израел, за да търси партньорски дигитални медии, се учуди: „Но защо всичко това се случва в тази страна? Никъде не съм виждал такова безредие и същевременно толкова новаторство на толкова малка територия.”
.Защо именно в Израел, а не другаде?
Едното възможно обяснение е, че враждебността и опасностите, както нуждата, раждат открития. Други малки заплашвани страни, като Южна Корея, Сингапур и Тайван, също могат да се похвалят с внушителен растеж, сравним с израелския. Но в тези страни няма култура на предприемачеството, да не говорим за стартиращи компании, сравними с израелските.
Някои хора считат, че причината е в евреите. Понятието, че евреите са „умни”, е неразделна част от западната психика. Уверихме се в това от реакцията на хората, когато им казахме, че пишем книга за причините за многобройните иновации в Израел: „Причините са ясни – евреите са умни, затова не е изненада, че новите идеи имат корени в Израел.” Но да се приписва израелският успех на стереотипи, не е добър отговор на въпросите.
Идеята за единността на еврейството в генетично и културно отношение не е особено приложима за малката, изключително разнородна нация. Малобройното население на Израел се състои от седемдесет различни националности! Еврейските бежанци от Ирак, Полша, Етиопия нямат общ език, култура, образование или поне нямат нищо общо от две хиляди години. Дейвид МакУилямс, ирландски икономист, обяснява: „Израел е противоположност на едноизмерната еврейска родина... Израел е монотеистичен културен казан с диаспора, която донесе култура, език и обичаи от четирите краища на света.”
Общият молитвеник и общият спомен за преследването и погромите имат значение, но не е ясно как тази разнородна общност може да създаде действаща държава, при това икономически процъфтяваща. И най-вече как е възможно такова общество да бъде перфектно в екипната работа и нововъведенията?
Тайната за успеха на Израел, изглежда, не се крие само в талантите и способностите на жителите й. Има много страни със способни хора и с несравнимо повече инженери, отколкото живеят в Израел. Сингапурските студенти например са най-добрите в света на научни и математически олимпиади. Многонационални компании отдавна се установиха в страни като Индия и Ирландия. Но висш служител от eBay ни каза: „Ние не откриваме най-важните си клонове в тези страни. Google, Cisco, Microsoft, Intel, eBay.... списъкът е дълъг. Най-строго пазената ни тайна е, че всички ние зависим изключително много от работата на израелските ни екипи. Това е много повече от износ на телефонни центрове в Индия или информационни технологии в Ирландия. Това, което правим в Израел, няма нищо общо с дейността ни в останалия свят.”

Вярно е, че има много модели на предприемачество – микропредприемачество (надомен, дребен бизнес) и създаване на малки фирми, които запълват дадена ниша, но повече не се развиват. В Израел обаче се развива едро предприемачество – стартиращи компании, които променят световните индустрии. В едрото предприемачество участват много способни хора – инженери, учени, бизнес мениджъри и пазарни специалисти, които комерсиализират радикалните новаторски идеи.
Не твърдим, че израелците са застраховани от неуспехите на стартиращите компании. Но в израелската култура и регулации е заложено необичайно отношение към неуспеха, което многократно помогна на фалирали предприемачи да се завърнат в системата.
В света, който търси ключа към иновациите, Израел е естествено място за подобно проучване. Западът иска нововъведения – Израел ги има. Да изследваме източниците на предприемаческата енергия, да разберем къде отива тази енергия и как да я овладеем, да покажем начина, по който другите държави биха могли да използват енергията на нацията новатор.
Това е една от най-критичните задачи на нашето време.


Превод: Огнян Дъскарев