Маруся Панковска

---

Синагогалният хор от Цюрих ще изнесе концерт на най-авторитетната клубна сцена за жива музика „София лайв клуб“ на 15 май. Формацията се представя също така в синагогите в София и Пловдив.
Певците от Цюрих са у нас по покана на Джордж Лукс – мениджър на “София лайв клуб“, който присъства на техен концерт в Одеса и остана очарован от изкуството им. В навечерието на концерта „Класа“ разговаря с диригента Роберт Брауншвайг.
- Г-н Брауншвайг, разкажете защо хорът е съставен само от мъже?

- В една еврейска религиозна общност не могат да се смесват мъже и жени в хор. Нали и в синагогата мъжете и жените седят отделно един от друг.
Като хор в синагога формацията Löwenstrasse-Цюрих съществува от около един век. Членовете на хора имат различни допирни точки с религията, но всички споделят общата радост от пеенето. Ние съществуваме благодарение на подкрепата на Израелския културен институт в Цюрих ( ICZ,) едно плуралистично общество, което е отворено за всички. Хорът пее веднъж месечно в Синагогата в Цюрих по време на молитвата сутрин Шабат. Изявява се и на различни празници. Пътуваме и по света. В репертоара си поддържаме 60 песни - литургии от немски, френски, полски и руски композитори от 19-и век и съвременни швейцарски, американски и израелски автори.

- Как се роди идеята за посещението ви в България?

- Чувстваме се много горди да бъдем поканени в България, дължим го на г-н Джордж Лукс от „Гершон България“. Повечето от нас не знаят почти нищо за красивата ви страна. Но е изключително интересно да се срещнем с други евреи, или по-специално с евреи, които спазват Сефарадската традиция. Става дума за португалските и испанските евреи, които през 15-и век са изгонени от кралския двор и църквата и говорят на ладино. Чудесно е да им поднесем като подарък нашата музика. Украинското ни турне беше много емоционално за нас, защото някои от нашите членове имат корени там. Преди Втората световна война Украйна е била със силна еврейска култура с около 2.4 милиона евреи. По време на войната около 1.5 милиона са избити от нацистите. Знаем, че българите са спасили своите евреи по време на войната и се възхищаваме от този факт.

- Вашият хор е аматьорски. Какво ви носи музиката?
.
- Аз съм диригент на хора от 12 години. По професия съм музикант, като баритон се изявявам и на концертния подиум, и в операта. Нашите певци са аматьори, сред тях има архитекти, преводачи, собственици на магазини. Някои от тях обаче пеят като истински професионалисти и имат наистина много красиви гласове. Забавляваме се много по време на репетициите.

- Според вас актуално ли е понятието религиозна толерантност?

- Религиозната толерантност трябва да бъде по-силна от това, което е в момента. Вижте например в Швейцария с нашата забрана по отношение на минаретата. Както и голямата дискусия за фереджетата в цяла Европа. Зад всеки един от тези въпроси се крие голям страх. Страх от другата религия, която в случая е игнорирана. Дори никога да не са срещали или познавали някой с фередже, повечето хора го свързват с образа на дявола. Би било по-добре, ако гледаме на съседа си не като на зловещ символ, а като на човешко същество. Като евреи ние познаваме доста добре този проблем.

- Някои от вашите певци са в България заедно с децата си. Мислите ли, че те ще продължат вашата мисия?

- Ние можем да се похвалим със силните връзки в семейството. Затова ни се иска и любовта към музиката да продължи у нашите потомци. Музиката винаги е мост за духовно общуване между хората и народите. Музиката обединява и концентрира смисъла на думите. Понякога можеш да съкратиш молитвата до една дума: надежда, любов, вяра. С музиката се надявам да докоснем душите на слушателите и да събудим различни емоции в тях.