"Килия 211" идва у нас с осем приза "Гойя" (испанският вариант на "Оскар"), между които тези за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра главна мъжка роля и най-добър дебют на актьор. Драмата разказва за млад надзирател, който в първия си ден на новото работно място попада в епицентъра на затворнически бунт и за да оцелее, е принуден да се прави на осъден престъпник. Никога не знаеш каква шега ти е приготвила съдбата. Днес си уважаван от колегите и началството професионалист, а на следващия ден си на самото дъно, точно на обратната страна, сред хората, които си презирал. Главният герой на филма Хуан е полицай, по силата на обстоятелствата започнал работа като надзирател в затвор. От служител на закона се превръща в престъпник. Режисьорът Даниел Монсон (роден 1968 г) е професионален журналист, който от малък се увлича по киното. Той самият е автор на сценария заедно с Хорхе Герикаечевария и Ф. Р. Гандъл. В ролите блестят съзвездие от актьори - Карлос Бардем, Луис Тосар, Марта Етура, Алберто Аман, Антонио Ресинес и др.
Палитра от непознати и любопитни заглавия
Специално за детската публика ще бъде представена анимацията "Изгубеният рис", продуцирана от Антонио Бандерас. Институтът „Сервантес“ пък представя филма „Стръв”, като веднага след прожекцията режисьорът Самуел Мартин Матеос ще отговаря на въпроси на зрители. Аржентина представя три жанрово различни филма - "Дървото", "Камера обскура" и "Любовта".
Куба също участва с три филма: "Ел Бени", разказващ за живота на известния популярен певец Бени Море, "Мъртви богове", вдъхновен от живота на всеизвестния сводник Алберто Ярини, живял в Хавана в началото на миналия век, и "Аромат на дъб", историята на любовта между немец и хаитянка в кафеената плантация Ахерона в Куба през първата половина на XIX в. Перуанските филми, представяни тази година, са "Дни на Сантяго" и "Съдбата няма любимци". Посолството на Португалия представя "Загадъчният случай на пътя за Синтра" на режисьора Жузе Пайшау да Коща" и "Изкуството да се краде" на Леонел Виейра. Първият филм разказва за едно отвличане, за мъртво тяло на англичанин, разследване, опиум, любов и ревност в Португалия през XIX в. Вторият е съвременна криминална комедия за мечтата на двама дребни крадци да извършат "идеалния грабеж", първо в САЩ, а после в Португалия.
Седмицата ще бъде закрита в неделя, 16 май. Денят е посветен на чилийското кино, за да бъдат почетени засегнатите от силното земетресение в страната през февруари. Ще бъдат представени два филма на режисьора Силвио Кайоци - "Качимба" и "Коронация".
Режисьорът Даниел Монсон: Затворът е копие на живота отвън Даниел Монсон, режисьорът на „Килия 211“, единодушно бе оценен от испанската кинокритика като най-успешния кинотворец за 2009 и 2010 г. Като критик и журналист с дългогодишен медиен опит той приема успеха само като преходно стъпало в кариерата си. Оценява филма като тежък и труден за гледане. Убеден е че престоят в затвора в Самора по време на снимачния процес е променил живота му на 180 градуса.
- Даниел, как попаднахте на сценария?
- Продуцентите ми го предоставиха, като преди това изчетох за една нощ романа на Гандул, който е в основата на сценария. Не мигнах, защото историята силно ме развълнува До голяма степен сценарият повтаря романа, само финалът е различен.
- Кое според вас е най-простото доказателство, че един филм се харесва на публиката?
- Големите филми на всички времена са онези, от които можеш да запомниш завинаги три или четири момента. Спират ме по улицата възрастни дами и ми разказват случки от филма. Това страшно ме мотивира.
- Казват, че „Килия 211“ стреля срещу политиците. Вярно ли е?
- Филмът не е насочен срещу никоя партия. Но той критикува определени аспекти на властта. Разказва как една система, родена за да защитава индивида, изведнъж се превръща в механизъм, готов да унищожи същия този индивид.
- Наясно ли сте какво се случва в испанските затвори?
- Напълно. Доста затвори посетихме. Във Валдеморо например общувахме с 550 затворници, натъпкани в една зала. Дори присъствахме в тяхна радиопрограма, която се излъчва в самия затвор. Сближихме се, започнахме да си говорим на ти. Така постепенно си дадох сметка, че животът в затвора е едно малко копие на живота отвън.
Например днес в затвора се срещаш с емигранти от различни националности, същото се случва утре в града. Значи животът в затвора е всъщност животът отвън в МР тройка.
(Със съдействието на Cinemateca)
