Продуценти на пет частни театрални трупи се обединиха в сдружение в подкрепа на театралната реформа. Председател на сдружението е Бойко Илиев, създател и ръководител на театър "Диалог". Собствениците на частни театри настояват да могат да представят своите представления при поносими финансови условия в поне една театрална сграда в столицата. Сред учредителите на сдружението са още Милена Червенкова - директор на "Арт театър", Кирил Воденичаров - основател на театър "Перпетуум мобиле", Искра Радева - създател на театър "Искри и сезони", и Ева Волицер - директор на частен театър "Галерия". Какви са основните цели и приоритети на сдружението разказва пред „Класа“ режисьорът Бойко Илиев.

---

- Господин Илиев, каква ще бъде стратегията на Сдружението на продуцентите на частните театри на фона на икономическата криза у нас?
- Преди 2 десетилетия, когато създавах театър “Диалог“, мислех, че реформата в българския театър ще протече за две, три години. Уви, това не се случи. Продължаваме да съществуваме в онези отношения, които наричаме посттоталитарни. Сдружението на частните театри, които продължават да съществуват въпреки нежеланието на държавата да ги приеме, ще се опита да подкрепи волята за реформа, декларирана от Министерството на културата. Държавата не желае да приеме до този момент частните трупи като начин на правене на театър. Настояваме финансирането да бъде на принципа на менажирането на театралния спектакъл, на неговото създаване и разпространение, а не да се обслужват нечии частни интереси. Искаме частният театър да може да участва в процесите на субсидиране наравно с държавните театри. И най-вече, да се промени отношението към независимия театър. Важно е да се направят онези промени в закона, които да дадат възможност не само държавата да е настойник на театъра, а фирмите да имат причина да подпомагат българското изкуство.

- Кои са печелившите форми, доказали своето място в утвърдените театрални сцени на Запад? А ние ги побългарихме или не успяхме да използваме потенциала им?
- През последните години гледам мюзикъли на Бродуей, в Лондон и в Париж. Жанрът има много зрители. В България обаче го наричаме презрително комерсиален. На Запад са намерили добра формула и аз мисля, че това изкуство днес е адресирано към семейния зрител. Цели семейства отиват на постановките на мюзикъли като „Мери Попинз“ или „Исус Христос суперзвезда“, „Фантомът на операта“ и ги гледат заедно. Тези постановки се играят с огромен успех 10, 20 години. За да съществува този вид театър и да пълни залите, значи там има потенциал. Не разбирам защо той е пренебрегнат у нас и подценен? Често чувам и оценката – в България не могат да правят мюзикъли, което според мен е едно измъкване и извинение за това, че те не се правят.

- Кои според вас са най-ярките абсурди в администрирането на театъра у нас?
- Обществена тайна е, че конкурсите за директори се правят за определени хора. Това са певци, режисьори, дори артисти. Това според мен противоречи на функцията, която има ръководителят на театъра. А трябва да се търсят мениджъри, управители на театралния организъм, които да гарантират разпространението на театралния спектакъл, без да търсят задоволяване на собственото си его. Българският театър много губи, тъй като се самозатваря в собствените си форми на изява чрез определени творци. Тогава се получава така, че никой не се интересува от финансовите измерения на успеха, от приходите. Не се търсят популярните жанрове и връзката със зрителя. В момента в българския театър има една такава тенденция на затваряне и на търсене на някакъв тип елитарно изкуство, което зрителят не го разбира. И театърът затваря гилдията в рамките на награди и фестивали. В резултат се обезсмисля целият процес, в центъра на който е зрителят.

- Успяхте ли да намерите общ език с Министерството на културата, за да решавате заедно най-важните въпроси от театралното битие?
- Ние се срещнахме с министър Вежди Рашидов и зам.-министър Дерелиев и ще търсим взаимодействие с тях. Те според мен имат желанието за промяна на българския театър. Но оттам надолу хората искат да си запазят статуквото, защото се чувстват добре в тази схема, която са си изградили десетилетия наред. В крайна сметка ще се опитаме да работим в тясно сътрудничество с министъра. ЩЕ ПРОВОКИРАМЕ нужните дебати за реформата в българския театър.


Интервюто взе Иван Върбанов