Елиана Митова
специално за „Класа“

Аржентинецът Федерико Хусид е автор на музиката към филма El Secreto de Sus Ojos („Тайната на техните очи"), който беше отличен през март 2010 -а с „Оскар” за чуждоезичен филм. Музиката е записана от българския симфоничен оркестър СИФ 309 в студио 1 на БНР. Записът е реализиран е реализиран по интернет миналата пролет от виртуозните музиканти на нашия симфоничен оркестър, ръководен от именития български пианист и композитор проф. Виктор Чучков.
Федерико Хусид е роден през 1973 г. в Буенос Айрес, син е на актрисата Луисина Брандо и на кинорежисьора Хуан Хосе Хусид. От пет години живее в Мадрид, където има собствено звукозаписно студио. Завършил е консерватория в Буенос Айрес и мастер по пиано в Manhattan School of Music в Ню Йорк. Специализира в Бостън и Брюксел. Изявява се като пианист и композитор, концертира по целия свят, пише музиката към повече от 30 филма. За саундтрака към филма Olga, Victoria, Olga печели наградата за най-сполучлива филмова музика на фестивала в Триест. Федерико Хусид създава камерния ансамбъл Sonor Ensemble, с който записва музика и концертира. Носител е на десетина първи награди от авторитетни конкурси за пианисти. В момента преподава в университета „Комплутенсе“ в Мадрид.
„Класа” се свърза с Федерико Хусид благодарение на неговия ПР Мария Улиед.

- Здравейте, Федерико! Честит „Оскар”! За един композитор, още ненавършил 40 години, това е голямо признание!
- Много благодаря! Приятно ми е, че българска медия ми честити наградата, защото български музиканти имат голям принос за нея!

- Наистина ли смятате, че и нашият симфоничен оркестър има принос за вашия “Оскар”?
- Разбира се! Оркестърът е великолепен, а студиото, където е записана музиката, на световно равнище. Това е много важно за един филм. Особено пък за „Тайната на техните очи”! Защото филмът е много особен. Ако го гледате, без да слушате музиката, ще възприемете съвсем различни послания, твърди самият режисьор на лентата. Защото в този филм музиката допълва внушението на сценариста и режисьора. Защото в него има всичко – и любов, и трагедия, и спомени.

- Все още „Тайната на техните очи” не е стигнал до България. Какви са посланията на тази творба, която спечели симпатиите на Американската филмова академия?
- Ние ще изпратим в близки дни копие на филма до нашите приятели и колеги в България, за да го видят преди официалната му премиера. Филмът е аржентинска криминална драма, разказ за пенсиониран прокурор, който се опитва да разкрие извършителя на жестоко убийство отпреди четвърт век. Той се опитва да разкаже за всичко това в роман, но се оказва, че не може да бъде безстрастен разказвач или наблюдател, защото събитията рефлектират и в неговия собствен живот. Става въпрос за драма, която е продукт и на жестоки политически събития – управлението на военната хунта в Аржентина, насилието, изнасилванията, убийствата. Тоест националната история се заплита в личните трагедии на героите. Може би затова филмът се е харесал на членовете на филмовата академия, които са чувствителни към такива събития. Истината е в очите на главната героиня, както и в погледа на главния герой, който живее двадесет години след любимата си със стаената истина за нея. Става дума за любовта, за съмнението, за неизказаните чувства.

- Знаете ли, че вашият филм спечели в категория, в която се състезаваше и българска творба - „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на режисьора Стефан Командарев. Но за съжаление тя стигна само до деветката, а после отпадна?
- Не съм гледал „Светът е голям“, макар че чух много хубави отзиви за него. Ще ви кажа само, че влизането в деветката е огромен успех. И че ще спечелите „Оскар“, когато най-малко го очаквате. Ние например въобще не се надявахме да спечелим. Всички бяха убедени, че германският филм, който е прекрасен, ще получи наградата. Когато чухме да казват „Истината в техните очи“, не повярвахме, че това се случва. Беше огромна радост. Мисля, че дължим наградата на режисьора Хуан Хосе Кампанеля, както и на прекрасните актьори Гилиермо Франселя, Соледад Вилямил и Рикардо Дарин. Изобщо магията на „Оскар“-ите си остава магия, надали скоро ще бъде разгадана. Винаги се случва нещо, което въобще не е очаквано. И това е чудесно, защото изненадата в киното е винаги за предпочитане пред установените стандарти и оценки.

- Вие сте идвали в България по различни поводи. Бихте ли искали отново да работите с наши кинематографисти?
- Бях в България през 2006-а с моя състав за камерна музика. Свирихме в залата на Военния клуб в София. Срещата с българската публика бе истинско удоволствие, защото успяхме да почувстваме, че сме в една страна с ценни музикални традиции. Имам голямо желание да ви посетя отново с моя оркестър. Но най-приятно ми е да записвам музика у вас. Музиката на „Тайната в техните очи“ бе записана без моето лично присъствие, по интернет. Резултатът е великолепен, защото, както вече ви казах, оркестърът е много професионален. Аз съм работил с него и преди това, когато записах музиката на една моя анимация. Тогава беше още по-приятно, защото живият контакт с колегите е за предпочитане. Да седнеш заедно с тях в студиото, после да изпием по една ракия или по една бира. Или пък да изядем по едно кисело мляко! Полага ни се, заслужили сме си го! Използвам всеки възможен случай да препоръчам оркестъра на Виктор Чучков на колеги, които имат нужда от симфоничен оркестър. За жалост българите невинаги са свободни, та трябва да се съобразяваме с техния график. Записът на музиката към един филм е сложна работа. Не е достатъчно само да разполагаш с добър оркестър. Не е като да запишеш симфония от Бетховен или пиеса от Шуман. Просто целите са различни, а оркестърът и неговият диригент трябва добре да познават процеса.

- Вие започвате кариерата си като пианист, дори печелите големи награди на концертния подиум. Изкушава ли ви възможността отново да се върнете към тази професия?
- Аз никога не съм късал с пианото. Макар че не ме е изкушавала мисълта да се подвизавам по подиумите като дете чудо, да кажем. Не си спомням да съм свирил по осем-десет часа дневно, да съм примирал за Шопен. Бях 15-годишен, когато за първи път ми поръчаха да напиша музиката за един телевизионен филм. Хареса ми. И тогава реших, че ще си изкарам живота в студиото, между лентите и партитурите. С течение на времето музикантът открива сам себе си и решава какво ще прави занапред. Това, което се случва в студиото, не може да се случи на друго място. Всяка филмова творба, чиято музика е минала през ръцете ми, ми е особено скъпа. Независимо за какво става дума – за пълнометражен филм, сериал, анимация или документална лента. Киното е една магия, допълнена щастливо от музиката. Обожавам да го правя!