Водени от идеята, че българското законодателство трябва да отговори по най-адекватен начин на непрестанните изменения на уредбата на пациентските права, група народни представители, обединени около идеите на д-р Антония Първанова, възложиха изготвяне на законодателно проучване. Целта му беше да представи във възможно най-пълен вид правната уредба на пациентските права в законодателството на различни държави. В рамките на проучването беше разгледано законодателството на тринадесет държави от Европейския съюз и това на Израел. Макар отделните национални правни уредби да имат свои специфики, може категорично да се направи изводът, че всички те имат една обща черта – подчертаната значимост на нормативното закрепване на пациентските права. Като основен критерий при изработването на проучването беше използвана Европейската харта за правата на пациента. Дефинираните в нея права са олицетворение на основните права, приложими в условията на европейските здравни грижи. Тези права са: право на превантивни мерки; на достъп до здравни услуги; на информация; на съгласие; на свободен избор между лечебни заведения и изпълнители на медицинска помощ; на тайна; на зачитане на времето на пациента; на спазване на стандартите за качество; на безопасност; на иновации; на избягване на ненужно страдание и болка; на индивидуално лечение; на жалба; на обезщетение Проучването излиза на книжния пазар с логото на изд „Захарий Стоянов“. Премиерата на книгата е довечера в НДК.

---

В съвременния свят безспорно съществува понятието „права на пациентите”. Поставят се обаче въпросите дали е необходимо да се разграничават пациентските от човешките права и дали е необходима специализирана законова уредба за правата на пациентите. Еднозначният отговор е, че има основания и е необходимо пациентските права да бъдат разграничени от общите човешки права именно поради тяхната специфика.
Дълго време пациентът не е имал възможност по никакъв начин да участва в процеса на вземане на решения относно лечението му. Лекарят е бил възприеман едва ли не като „бог” на земята, в чиято работа никой не може да се меси. С течение на времето това принципно положение започва бавно да се променя,.
Още във вече далечната 1948 г. създаването на Световната здравна организация е отбелязано с думите „Постигането на най-високо достижимите стандарти на здравето е едно от фундаменталните права на всяко човешко същество…” В Устава на организацията дори е дефинирано понятието здраве като състояние на физически, психичен и социален комфорт.
Инкорпорирането в националното ни законодателство на права, постановени в Европейската харта за правата на пациента, е добър законодателен подход. За съжаление заложената идея не беше докарана до край.

Правоотношенията при предоставяне на медицинска помощ

В законодателството на повечето европейски държави прави впечатление, че се поставя ясна граница между това кое лице има правото да получи медицинска помощ (схващана най-общо като система от действия и веществени престации) и кой е насрещно задълженият субект.
Най-общо задълженията могат да се обединят в две групи – самостоятелни и несамостоятелни. Първите не са обвързани от насрещни пациентски права или с други думи срещу тях не стои конкретно субективно право. Интерес представлява правната уредба в Германия. Там регламентираните задължения са несамостоятелни и са уредени в закона за медицинските професии (Low on medical professions), но за разлика от уредбата в Белгия и Франция те не са част от нормативни актове, а са вписани в Харта за правата на пациентите (Charter of the Rights of Patients deprived of medical care).
Държавите, разгледани в проучването, с нормативно уредени задължения за лекарите са: Белгия, Унгария, Франция, Холандия. По-голямата част от задълженията в Холандия произтичат от сключен договор за лечение с болнично заведение.
Държавите с нормативно уредени задължения за пациентите са Белгия и Унгария.
Не на последно място, особено важен проблем в материята на пациентските права е въпросът за способите за защита и органите в системата на предоставяне на медицинската помощ. В най-общ смисъл способите за защита в законодателството на изследваните държави могат да се групират в две големи групи - способи за съдебна и за извънсъдебна защита. Съдебното уреждане зависи от спецификата на съответното национално законодателство.

Извънсъдебните способи за защита

По-голям интерес представляват извънсъдебните способи за защита, а именно тези по административен ред. Два са централните въпроси, около които се гради всяко национално законодателство по поставения въпрос. Те са: процедурата по защита на правата и съответно органите, пред които може да се търси защита. Основен способ, залегнал в законодателството на всяка от разгледаните държави, е подаването на жалби (нарича се процедура по оплакване във Финландия и Норвегия). Цели се засегнатото лице по собствено желание да инициира съответната процедура, по която може да се изследва конкретният случай и да се даде защита от компетентния орган. В някои държави, освен че се жали, засегнатото лице има възможност и да дава препоръки за оптимизиране дейността по предоставяне на медицинска помощ.
Във всяко национално законодателство има съответна уредба на органите в системата на предоставяне на медицинска помощ. Създадени са различни комисии, комитети, съвети по медиация и други подобни структури, чиято задача е да осъществява и да контролира дейността по предоставяне на медицинска помощ.

Фигурата на пациентския омбудсман

Особен интерес представлява фактът, че в Норвегия и във Финландия е уредена фигурата на пациентския омбудсман. Той е обществен застъпник само в областта на правата на пациентите. Друга интересна организация е изградена във Великобритания и Северна Ирландия. Там различните изпълнители на медицинска помощ (лечебни заведения и физически лица, организирани под формата на индивидуална или групова практика) се обединяват в т.нар. тръстове. Съществува функционално деление на тръстовете на първични и вторични. Именно в рамките на тези тръстове се осъществява контролът на дейността по предоставяне на медицинска помощ.
Основната цел на всяко сравнителноправно изследване, освен да даде база за преценка, е да предостави информация за спецификите и особеностите на вътрешната правна уредба в отделните държави. В Белгия и Франция например подробно е развита уредбата наказателноправната отговорност на медицинските специалисти. Така например във всички държави наблюдаваме наличието на дисциплинарни санкции при неизпълнение на задълженията на лекаря.
В някои страни има подробна уредба на наказателната отговорност на медицинските специалисти (Франция, Белгия).
В някои държави изрично са посочени случаи, в които се налагат определени по размер имуществени санкции.
Кипърският закон за правата на пациента е най-модерният от тези, разгледани в проучването. Той съдържа множество пациентски права, но не урежда задължения.
За разлика от кипърския специален закон за правата на пациента в Унгария пациентските права са уредени в общия закон за здравето. Те формират един своеобразен каталог и са изчерпателно изброени. Като положителна страна на уредбата може да се посочи фактът, че в закона са регламентирани и задълженията на пациентите. За да се запази корелативната връзка между предоставянето и получаването на медицинска помощ, са посочени изчерпателно и правата, и задълженията на медицинските специалисти. За съжаление участието на пациентски организации в управлението на системите за здравеопазване в отделните страни е твърде лимитирано.

Примерът на Дания - засега единствен

В рамките на проучването информация за организация, която да участва активно в държавните структури се намери единствено в Дания. Организацията на „Датски пациенти” си сътрудничи с държавните органи, изследователски институти и други здравни организации за развитието на здравната система в бъдеще, базирана на интересите на пациентите. Организацията работи за по-добри условия за пациентите, свързани с координация, безопасност и информация. „Датски пациенти” има представители в няколко съвета и комисии, между които Националния здравен съвет и Датската медицинска агенция.
Особен интерес, свързан с материята на пациентските права, предизвика въпросът за „наказателните вреди”.
Институтът е познат на страните от англосаксонското право и намира слабо приложение в континенталната правна система. И все пак подобен институт може да се открие в новата и модерна за европейската правна мисъл уредба на колективните спорове. Там интересът, който се защитава, може да бъде оценен в огромни размери. До известна степен това е и смисълът на наказателните вреди. Чрез тях се търси не просто обезвреда, но и възможност за приложение на принципа за генерална превенция в гражданското право. Затова и терминът се означава като „наказателни” вреди, защото размерът на обезщетението е толкова голям, че има характер на наказание.
Трябва обаче ясно да се има предвид, че приложението на института в англосаксонското право много красноречиво показва неговата ефективност. Дали този институт е приложим и по какъв точно начин в страните от континенталната правна система, е въпрос, който подлежи на изясняване. В светлината на пациентските права наказателните вреди намират своето систематично място при обезщетенията.
Като приложения към проучването са поместени иск на увредения пациент или неговите наследници в Република Франция и схема на процедурата за помирение и обезщетение в Република Франция. Разгледана е също така и правната уредба на законодателството в Европейския съюз. Добавени са в обобщен вид и решенията на Съда на европейските общности във връзка с трансграничното здравеопазване.